1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Палачът и неговите съдии - списание "Шпигел" за началото на процеса срещу Садам

17 октомври 2005
https://p.dw.com/p/AuGU
Снимка: dpa

Бъдещото правителство на Германия е основна тема и в трите списания – ”Шпигел”, ”Щерн” и ”Фокус”. Какво може да постигне ширококоалиционния кабинет, начело с Ангела Меркел? И най-вече, ще има ли власт Ангела Меркел или тя ще трябва да се примири с ролята на комуникатор между двете големи партии. Това са въпросите, които се задават най-често в анализите и коментарите от страниците на трите списания. ”Царица без власт” четем на корицата на "Щерн”. А ”Шпигел” отпечатва колаж на Меркел с бъдещите й министри и го озаглавява не без ирония ”Между приятели”. За консервативно настроеното списание ”Фокус” всичко е ясно: новото правителство е осъдено на успех, а Меркел е ”щастливата канцлерка” на Германия.

Ще ви представим по-подробно статия от ”Шпигел”, посветена на една от най-важните международни теми тази седмица: в сряда започва процеса срещу иракския диктатор Садам Хюсеин. ”Палачът и неговият съдия”, така е озаглавена статията, която започва с разказ на свидетел по едно от общо 12-те съдебни разследвания срещу Саддам - унищожаването на хиляди кюрди от град Халабджа с отровен газ през март 1988-ма година. ”Шпигел” се съмнява, че този процес ще допринесе за разнищване и осъзнаване на миналото и за преодоляване на противоречията между етническите групи в Ирак. Точно обратното: нарастват опасенията от това, че съдебният процес срещу някогашния диктатор застрашава сериозно стабилността в страната, пише авторът на статията. Защо в крайна сметка съдебният процес ще се състои в Ирак? ”Шпигел” припомня:

Точно в страната, в която беззаконието определя всекидневието на хората, ще трябва да се издигне монумент на правовата държава. Процесът на столетието, възмездието спрямо един брутален диктатор и неговите слуги би могло да донесе справедливост за жертвите и да бъде като предупреждение за деспотите от цял свят. ”Ние искаме да погледнем тези престъпници в очите и всеки, който е извършил подбно нещо трябва да знае, какво го чака”, казва Ибрахим Хаурамани, директор на центъра за възпоменание на жертвите от кюрдския град Халабджа.

Международният трибунал в Хага не можеше да поеме случая, тъй като по статут, той се занимава само с престъпления, извършени след юли 2002-ра година. Създаването на извънреден трибунал под егидата на ООН се превърна в премерване на силите, в продължение на спора за войната в Ирак. Тъй като тогавашният министър на правосъдието от временното иракско правителство настоя за това, съдът да има правото да произнесе и смъртна присъда, международната помощ за извънредния трибунал, на която се надяваха САЩ, се стопи. Генералният сектар на ООН Кофи Анан забрани на съдиите от Хага да помагат при обучението на иракски съдии, а правозащитната организация Human Rights Watch отказа да предаде събраните от нея доказателства срещу Саддам. Така САЩ бяха принудени да създадат специалния иракски трибунал- съд, чиито правила са оспорвана смесица от междунардни норми и иракското наказателно право, включително и смърт черз обесване до най-късно 30 дни след произнасяне на присъдата. Малко преди началото на процеса бяха променени още няколко правила. Садам, който изведнъж си припомни за юридическото си образование, няма да има право да се защитава сам. Няма да му се даде възможност за изява на голямата сцена, от която така добре се възползва Слободан Милошевич. Съдиите от ираския трибунал са изправени пред още една дилема: съюзите на жертвите на диктутатурата, като този от Халабджа държат на това, да се обяви, кои западни правителства са подпомагали навремето Садам, снабдявайки го с оръжие и информация на тайните служби. Адвокатите на Саддам много искат да извикат като свидетел американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, посетил иракския диктатор през 1983-та година. И тъй като до там няма да се стигне, дори и иракският министър на правосъдието се оплака наскоро от това, че влиянието на американците над процеса става все по-голямо. ”Изглежда така, сякаш има куп неща, които американците искат да запазят в тайна”, казва иракският министър на правосъдието.