Очакванията от срещата на върха на Европейския съюз в Лисабон

Залогът за двудневната среща на държавните и правителствените ръководители от Общността в Лисабон е голям. Основното е – да се постигне единство по окончателния текст на новия договор за реформи на Европейския съюз, който трябва да замени провалилата се конституция, и да се отстранят все още съществуващите съображения на някои правителства. Ако в крайна сметка не се постигне единство сред 27-те държави-членки, ще бъде застрашено доверието в Общността, както и нейната дееспособност. Което бе изтъкнато за пореден път наскоро от федералната канцлерка Ангела Меркел:

“Ние естествено искаме да се постигне единство в четвъртък и в петък, за да можем през декември да извършим и формалното подписване”.

И председателят на Европейската комисия Барозу подчерта:

”Няма причини в Лисабон да се не се постигне споразумение по договора за реформи”.

Неговото предназначение е да превърне нарасналата до 27 държави-членки Общност в по-дееспособна и по-демократична. За което би трябвало да допринесат и увеличените права на Европейския парламента и на националните народни представителства. Предвижда се освен това Европейският съвет – органът на държавните и правителствените ръководители, за първи път да има председател с мандат от две години и половина, както и да се запази поста на върховния представител по външната политика и сигурността.

В миналото източник на най-големи спорове бе бъдещото разпределение на гласовете в рамките на Европейския съюз. На последната среща на върха през юни в Брюксел основните възражения бяха издигнати от страна на Полша. Правителството на Ярослав Качински не можеше да се съгласи в бъдеще да разполага с много по-малко гласове от Германия, макар населението на Полша да не достига и до половината на германското. Изискванията на правителството във Варшава са за включването на специална клауза при гласуването, чрез която по-малките държави биха могли да наложат преразглеждане на вече приети с мнозинство решения. Така наречената “клауза от Янина” е договорена от външните министри още през 1994-та година, но дали Полша ще успее да се наложи, е спорно. Външната министърка Анна Фотига демонстрира известна склонност към помирение:

“Имаме един голям проблем и това е Янина. Много близо сме до постигането на компромис, ще видим”.

Полското правителство е под огромен натиск в момента, тъй като изборите в страната са само два дни след срещата на върха, а партията на Качински, съгласно последните допитвания, изостава значително след най-голямата опозиционна партия. Неговият блокиращ курс в Брюксел не се посреща добре от гражданите, вероятно и затова последните изявления на брат му – президента Лех Качински, по отношение на срещата в Лисабон, бяха подчертано положителни.

“Аз съм оптимист. Ако всичко, което чух, е вярно, ще се стигне до успех”.

Само че в последния момент и Италия извади нов материал за дискусии. Правителството в Рим смята, че е ощетено от бъдещото разпределение на местата в Европейския парламент. Броят на местата в Парламента предстои да се намали от 785 на 750. На Италия ще бъдат отнети най-много – 6, и тя в бъдеще няма да има толкова много мандати, колкото Великобритания и Франция.