Очакванията към португалското председателство на Европейския съюз

След председателството на Германия, която със своите 80 млн жители е най-голямата държава сред членките на Европейския съюз, щафетата се поема от Португалия, средна по големина страна, с 10 млн население. Дали сега португалците ще трябва да уреждат всичко, което германците оставиха недовършено? Дреболиите? Домашните работи? Не – тъй като в Европейския съюз край на задачите не настъпва. Почти ежедневно се появяват нови законопроекти, с които трябва да се ангажира председателството. Ежедневните дела, тясното сътрудничество с Европейската комисия и с Европейския парламент продължават.

Те не са ангажимент на съответното председателство, което се сменя на всеки шест месеца, отговорността за това се носи от секретариатът на Съвета с неговите почти 3 000 сътрудници в Брюксел. Председателствата образуват политическото ръководство, тяхното влияние чест бива надценявано. Като успехът или неуспехът на председателството принципно не зависят от големината на страната-членка. Германците определено бяха ефективни, но точно толкова усърдно работи и люксембургското председателство през 2005-та година, макар страната да има само 500 хиляди жители, а външното й министерство да се състои само от няколко десетки служители.

Решаваща е политическата воля, политическият ангажимент за Европа. Който в Люксембург или Португалия би могъл да бъде точно толкова голям, колкото и в държавите-членки с голям брой жители. Въпреки големината си Великобритания или дори Италия не се проявиха много успешно по време на председателството – от гледна точка на Брюксел. Единственото, което постигнаха италианците през 2003-та година, бе великолепният кетъринг. Всичко друго бе хаос. Както показва опитът - само когато става дума за пари, продължителните бюджетни преговори имат повече успех тогава, когато начело е някоя от държавите, които са най-големи нетни платци.

Естествено – всяка от държавите има свой подход по време на председателството. След прагматичните германци сега е редът на по-скоро лежерните португалци. Държавният им секретар вече обяви, че не бива да се бърза, за да не се допуснат грешки в бързината. За Португалия най-важната задача сега е подготовката на правителствена конференция за одобряването на конкретния текст на Договора за реформи на Европейския съюз. Провеждането на тази конференция определено ще е деликатна работа, тъй като накрая всички 27 държави трябва да дадат съгласието си.

На португалците ще им се наложи да се занимаят и с желанието на Франция за определянето на границите на Общността и намерението за предоговаряне на възможното членство на Турция. Ако към това намерение се присъединят и други критично настроени към Турция правителства като австрийското, холандското и германското, в никакъв случай не би могло да се предотврати провеждането на среща на върха за Турция през декември.

В сферата на вътрешните работи и правосъдието Португалия засега не е обявявала никакви сериозни амбиции, акцентът по време на председателството се поставя върху отношенията с Африка и Бразилия. Като бивша колониална сила Португалия има определени интереси и в двете посоки, докато за Германия фокусът бе върху централна Азия.

Следващите шест месеца ще бъдат лишени от зрелищност, очаква се отново интересно да стане през следващата година, когато Словения ще поеме председателството първа от десетте страни, присъединили се при голямото източно разширяване през 2004-та. А през второто полугодие пак ще се водят спорове за пари, предстои ревизия на бюджетното планиране, както и на важните за Франция аграрни субсидии. Освен това договорът за реформи ще се окаже в най-горещата си ратификационна фаза. Най-късно тогава президентът Саркози ще се опита да наложи промени в курса на Европейския съюз спрямо Турция.