От какво има нужда Франция?

Забрана за излизане по улиците, извънредно положение, и като следваща мярка – и намеса на армията : подборът на мерките и маниерът на действия ни е познат от страни, в които Франция преди е била колониална владетелка. Сега обаче се наложи извънредните мерки, ползвани преди 50 години за овладяване на положението в Алжир , да бъдат приложени и в самата Франция.

Разрушени сгради, плячкосвания и една полиция, напълно неспособна да се справи с положението, както и ясната следа на расови вълнения са нещо, което французите до този момент не можеха да си представят, че е възможно да ги сполети в родната им страна. Съвсем наскоро те гледаха с чувство на морално превъзходство кадрите за опустошението в американския град Ню Орлеънс и злорадо критикуваха неспособността на американското правителство да се справи с положението. Сега наред е френският град Орлеан, който пръв от останалите френски градове обяви извънредно положение. Докато Америка беше жертва на природна катастрофа, френският провал е самопричинен. Париж преживява колапса на своята интеграционна политика спрямо чужденците. Безспорно насилията, които стават всяка нощ, трябва да бъдеат прекратени. Омразата, насилието и нагонът за разрушения са излезли изпод контрол. Държавата трябва да действа за да гарантира сигурността на гражданите, а в извънредни ситуации са разрешени и извънредни мерки. Въпреки това възникват някои съмнения и неудобни въпроси: Дали премиерът Доминик дьо Вилпен не последва твърдия курс на вътрешния министър Никола Саркози, само защото желае да намали популярността на основния си конкурент на президентските избори след две години? Има и друго. Нима правителството наистина смята, че като скъси с две години училищното образование за младежите от имигрантски семейства и им даде право да започват работа вместо на 16 – още на 14 години – може да им помогне , при положение, че работа за тях и без друго няма. Вместо да получават помощ, в бъдеще 14-годишните младежи ще напускат държавната образователна система за да се окажат в още по-голяма безиизходица и и безперспективност отколкото сега. Всичко това е провал за една страна, в която се знае, че образованието гарантира социалния просперитет. А какво прави президентът на страната, който през 2002 година беше преизбран с кампания, центрирана около въпросите на вътрешната сигурност? Ширак днес прави впечатление на човек, който не е съвсем наясно, какво се случва в страната. Трябваха му цели 10 дни за да вземе за пръв път отношение по кризисната ситуация. След вълненията през 1968 година тогавашният френски президент де Гол подаде оставка. Маже би и Ширак би трябвало да последва неговия пример. С извънредни закони редът във Франция може и да бъде възстановен, но страната има нужда от нещо друго – от ново начало. Да се продължава досегашната политика и поведение просто не е възможно.