От германския седмичен печат

"Катализаторът Техеран" - така седмичникът "Райнишер Меркур" е озаглавил коментара си, посветен на плахите опити за преодоляване на напрежението между Сирия и Израел. По обективни причини мирният договор е от интерес и за двете страни, отбелязва изданието в подзаглавие към коментара, в който четем:

Дали този път Израел и Сирия имат сериозни намерения да сключат мир? Делегации на двете страни преговарят вече за трети път заради окупираните от Тел Авив Голански възвишения. Двата предишни опита през 90-те години се провалиха заради

липсата на готовност за компромис

у двете страни. Само че оттогава насам Близкият изток се промени. Израел се страхува най-вече от нарастващото влияние на Иран върху съседите му и върху военизираните групировки Хамас и Хизбула. В сегашната ситуация Сирия играе ключова роля за тези две групировки. И двете са базирани частично в Дамаск и организират оттам трансфера си на оръжие и пари.

Израел има само един начин, по който може да блокира добре смазаната машина: ако сключи

мир със Сирия

От друга страна управляващият в Сирия Башар Асад е на ясно с това, че съюзът с режима в Иран може и да му е от полза в краткосрочен план, но в бъдеще ще му вреди. Защото този, който се е съюзил ислямистите извън границите си, в крайна сметка ги окуражава да му дойдат на гости, така че те все някога започват да действат и на негова територия.

Това означава, че за стремежа на Израел и Сирия към преодоляване на конфликта помежду им има обективни причини. Нещо повече - основата за помирението вече е изградена в периода между 2004-та и 2006-та година по време на тайни разговори, за чиито резултати правителствата на двете страни бяха информирани. Според досега постигнатото Голан би трябвало да се превърне в неутрална демилитализирана зона, не ничия земя, а резерват, който ще бъде част от Сирия, но достъп до който ще има и Израел. Постигнато е и споразумение по повод на правата за ползване на водата от Галилейското езеро.

В крайна сметка в Близкия изток никога не е имало недостиг на мирни планове, а на воля за приложението им. Сирийският президент Башар Асад е под натиск от Иран, а израелският премиер Ехуд Олмерт - на дясната опозиция в страната. Фактът, че и двамата оповестиха на всеослушание индиректните си преговори, буди поне плахи надежди, заключава седмичникът "Райнишер Меркур" .

Друго седмично издание - "Ди Цайт" също спира вниманието си на темата и намира още отговори на въпроса, защо точно сега има

реални шансове за помирение

Според "Ди Цайт" Сирия се надява, че така ще стопли отношенията си с Вашингтон, а Израел - че ще се справи с палестинския проблем. Затова Тел Авив е готов да се откаже от Голанските възвишения с 18-те хиляди еврейски заселници там. Само че, според изданието, това не би могло да се случи така лесно и ще коства време.

Изводът:

"Израел трябва да привлече Вашингтон в играта, а Сирия - да жертва връзките си с Техеран. Това обаче би могло да стане едва през лятото на 2009-та година, когато новото американско правителство би могло да се захване с проблема. А Иран? - Едно е ясно: Техеран не знаеше абсолютно нищо за израелско-сирийските разговори в Истанбул. Според арабско издание в Лондон иранският президент Ахмадинеджад не могъл да прикрие изненадата си и заявил, че за Иран поведението на Сирия е нарушаване на двустранните задължения." Статията завършва не особено оптимистично: "Във всеки случай Израел и Сирия ще продължат да разговарят така, както правят от 26 години насам", отбелязва седмичникът "Ди Цайт".