Относно дискусията за “забранените места” в Източна Германия

Доколко сериозно и обосновано е това предупреждение? Това е въпросът, по който се спори. И то не за пръв път. Тъй като когато преди няколко седмици един германец от етиопски произход бе пребит в центъра на Берлин този спор отново разгорещи духовете: може ли да се каже, че източногерманците са по-расистки настроени от останалата част на републиката? И изобщо: как се отнасяме ние в Германия към хората с друг цвят на кожата? Дискусията тъкмо бе заглъхнала, и ето че сега отново е на дневен ред.

В интервю по радиото бившият правителствен говорител Уве-Карстен Хайе предупреди небелите посетители на предстоящото Световно първенство по футбол да избягват по-добре определени места в Източна Германия, тъй като там ги грозяла сериозна опасност. Хайе просто даде израз на онова, което статистиките отдавна документират: определени зони в Германия са по-опасни от други. Погрешно беше обаче впечатлението, че расизмът е “привилегия” на източногерманските федерални области. Това се опровергава категорично от официалната статистика. Дяснорадикални елементи има както на Изток, така и на Запад, а насилието расте и в двете половини на страната.

Казаното разбира се не превръща гражданите нито на Източна, нито на Западна Германия в расисти. Хайе също не искаше да каже това и затова побърза да коригира изявлението си. Той искаше просто да обърне внимание на един факт, който властите и обществеността предпочитат да пренебрегват: расистките нападения често биват обявявани за “изолирани деяния” – и всичко си продължава сякаш нищо не е станало. Отдавна вече са забравени сцените от Росток, Хойерсверда или Солинген от началото на 90-те години, когато имаше истински гонения на чужденци, а местните граждани бяха просто безучастни свидетели.

Напоследък в Германия стана по-спокойно, но коренът на проблема не е изтръгнат. А и не би могъл да бъде изтръгнат, защото няма рецепта за това: демонстрациите на възмутените граждани изглеждат добре по телевизията, но те не могат да бъдат лек против расизма. Последният се корени в еснафското бездушие на родителския дом, в безработицата и липсата на перспективи, в ниското образование и – преди всичко – в липсата на решителни, твърди мерки на противодействие.

Естествено че е погрешно да се обявяват цели зони в опасни за чужденците, защото по този начин се обиждат праведните граждани там. Въпреки това проблемът си остава в тези зони. Трябва най-сетне да се предприемат енергични действия. Само че това няма да стане от днес за утре, във всеки случай не и преди Световното първенство по футбол.