Отговори на въпроса на месец декември 2007

Въпросът този път е породил голям интерес и много участия. Интересното е, че са значително по-малко слушателите, които споделят лични преживявания от отминалата година. Преобладават онези, които правят преценка на годината от гледна точка на общественото развитие. Всъщност нещата са доста преплетени, така че и равносметките са смесени, като тази на Лилия Христова :

„Най-доброто, което ми се случи, няма нищо общо с влизането на България в ЕС. Посрещнах приемането ни в ЕС в Германия. В новогодишната вечер, която прекарахме в малък ресторант в Кемниц, ние българите бяхме специално приветствани от домакина и местните гости на тържеството. Десетки мили, усмихнати лица се обърнаха към нас и ни пожелаха успешно интегриране. Прибрах се в Бългаия на 2 януари и така усетих буквално от първия ден предимствата на членството ни в съюза. На връщане с автобуса получих печат в паспорта си чак на сръбската граница, останалите държави преминахме като „бели хора”. Това ме зареди с оптимизъм, който много скоро премина в отчаяние от нашенското всекидневие. Всъщност, малкото добро, с което ще запомня 2007 година идва от кръга на семейството и на най-близките ми приятели.”

За пътувания става дума и в писмото на Светла Кьосева, която пише, че стигнала от Будапеща до София за 10 часа без чакане по границите при все по-добри пътища, макар това да не се отнасяло да българския участък на пътя. Все пак, според нея е обнадеждаващ факта, че пътят е в ремонт. Сава Дончев от Плевен, който дава редица конкретни примери за добри и лоши неща, споменава сред лошите концесията на магистрала Тракия, енергийната зависимост от Русия и корупцията в държавната администрация. Стефан Димитров от София дори пише в заключение на мрачните си наблюдения ,че първата година от еврочленството е била поредната черна година на геноцид в 18 годишната най-нова история на България. Г-н Димитров има предвид ценовия шок, недостойното отношение към възрастните хора в обществото, разтварянето на ножицата между бедни и богати и т.н. Раденко Митев от село Вакарел пише :

„ЕС донесе на българските граждани оскъпяване и повече пари за олигарсите. Все повече пари се концентрират в обкръжението на фирми, близки до властта. Има изтичане на квалифицирана работна ръка и млади хора, които са капитала на обикновения данъкоплатец. Фалит на български предприятия, поради слабата им конкурентноспособност и липса на иновационни центрове , нарастване с около 30% цените на недвижимите имоти. ”

В заключение г-н Митев пише, че ЕС нищо не е направил за свеждане до минимум на корупцията по високите етажи на властта и вилнеещата престъпност от кражби, насилия и убийства. Това, всъщност са си задачи на българските власти, така че нека не смесваме нещата. ЕС дава общата рамка на правила, оттам нататък обаче идва ред на българските управляващи. В този ред на мисли много ни хареса писмото на Велизар Димитров от София, който обобщава наблюденията си така :

„С други думи, ако говорим за лоши последствия от членството ни в ЕС, трябва да търсим причините само в себе си и в рецидивите на миналото, които продължават да тровят ежедневието на българина. Няма как да виним ЕС за сринатата ни икономика, инфраструктура ,образование, защото трябва да си даваме сметка, че независимо от хвалебствията по „затворените присъединителни глави”, в ЕС влезе най-бедната и съсипана страна в сравнение с останалите членки. Не е достатъчен само присъединителния договор за да се появят мед и масло на намирисващата ни на лук трапеза. Наред с наследеното зло, не можем да си затваряме очите и за настоящето. Достатъчно е да разгърнем което и да е от безбройните вестничета, шаренеещи по будките, за да се натъкнем на поредните гръмки заглавия за директорски далавери, кражби, шуробаджанащина, политически скандали, които никак не се вписват в стила на европейските нрави. Ами бездушието, простащината и арогантността на стоящите зад стъклени гишета държавни чиновници към объркания данъкоплатец, нуждаещ се от справка, документи или разяснение по личен проблем? Какво пречи сърдидите, неизвестно на кого пещерни диваци, атрибут на друга епоха, да бъдат заменени с млади, енергични и усмихнати служители, които няма да бъдат срам за институцията и държавата. Казаното дотук не изчерпва проблемите, но съм убеден, че без окончателна раздяла с миналото, България ще бъде член на ЕС, но никога европейска държава.”

Дано това предсказание не се сбъдне, защото е прекалено мрачно! Що се отнася до това, какво прави ЕС за да помага на България, Начо Начев в писмото си е отбелязал :

„Най-доброто,е това, че ЕС упражнява системен контрол върху държавните институции за изпълнението на всяка оперативна програма. Иначе е трудно да си представим, докъде ще стигнем без този контрол.”

Това е и добър отговор на писаното от Раденко Митев, чието писмо цитирахме по-напред. Има все пак и по-оптимистични писма. Семейство Сивенови споделят своя оптимизъм, като правят сравение с постигнатото от други държави в ЕС като Гърция, Испания Португалия. Георги Каменаров от София пише :

„Най-хубавото е , че бяхме удостоени с признанието, че България е счетена като европейска страна. На фона на решенията в Ялта през 1945 година, това вече е добро. Състоянието на нещата не позволява да се видят забележителни промени за една година. Времето ще даде оценка на събитието. Все пак се радваме искренно!”

Мирослава Симеонова от Пловдив пише, че наблюдава някои промени в търговското обслужване, в кредитирането , както и известно задържане на работната ръка в България. Тя се интересува най-вече от манталитетните промени на българите и пише , че сред 30 до 40 годишните има вече нова, ясно очертана прослойка :

„висококвалифицирани, високо платени млади хора, при това със самочувствие. Това е много, много хубаво. Но бедата при тях е тяхната социална индиферентност, робуването на пропагандните схеми, че политиката е „мръсна работа”. На мен ми е много трудно да дам предписание, как те да бъдат въвлечени в решаването на съдбата на Европейска България. Оставам с надеждата, че естественото развитие на европейското семейство, оттичането на популистката вълна в България ще ги накара да заемат позиция и да се включат в решаването на обществените процеси в синхрон с европейското развитие!”

За друг вид синхрон става дума в писмото на Петър Нанев от Шумен, който пише, че преди влизането на България в ЕС се е притеснявал от това България да не загуби самобитността си като народ. Ето сегашните му наблюдения:

„Сега, като преценявам нещата през филтъра на изтеклата година, разбирам, че безпокойството ми е било неоснователно. Западна Европа не застрашава идентичността на българите. Напротив, тя ги подкрепя по всякакъв начин. Не е необходимо да се прави списък на проявите в полза на България в европейските столици и градове. Те са много. И сред тях най-много се ценят онези български черти, които ни отличават от другите народи – на първо място бих посочил интересния ни песенен и танцов фолклор, който намира гореща поддръжка и интерес сред хората от Стария континент.”

Ето накрая и едно лично преживяваване, описано от Мартин Тимчев:

„ Най-доброто, което се случи на мен и семейството ми през 2007 беше в началото на лятото. Излязох на терасата на панелното ни жилище и какво да видя: кацнал бял гълъб… Приближих се близко до него. Той се обърна и ме погледна с кристално-сивите си очи. Хванах го с ръка и го погалих. Показах нашия гост на семейството си. Малката ви дъщеря въкликна : колко е нежен, а къде ще го сложим да спи? Потърсих подходящи адреси в интернет и на телефон „Справки” за намиране на решение на екзистенциалните проблеми на нашия гостентин. Запалих автомобила си и двамата отидохме в софийската зоологическа градина. На входа пазачът ме попита :” А ако е болен от птичи грип”? Какво беше най-лошото, което преживах през 2007 година? Като се опитвах да помогна на белия гълъб разбрах, че обществото ни не е готово да оказва подкрепа на изпадналия в беда. Няма изградени институции за това, а ако ги има, връзката с тях се прекъсва след 17,30 часа.”

Преди да се разделим, с пожеланието да не забравяте изпадналите в беда, които се нуждаят от помощ, ето имената на наградените за декември :

Първа награда печели Велизар Димитров от София, вторите награди са за Мирослава Симеонова от Пловдив, и Мартин Тимчев от София. Третите награди отиват при Петър Нанев от Шумен, Раденко Митев от Вакарел и Георги Каменаров от София.