Оставка на италианското правителство

Проди остана много малко при президента Джорджо Наполитано. Още преди осем часа снощи той напусна двореца Куиринале, където връчи оставката си - една стъпка, която неговият противник, водачът на опозицията Силвио Берлускони, очакваше с трепет:

“Парламентът отказа да подкрепи политиката на кабинета. Страната трябва да се спаси от тази катастрофа посредством оставката на правителството. Проди е длъжен да подаде оставка.”

Както и стана. Провалът на гласуването в Сената отново съживи един стар проблем на италианската левица: два пъти в продължение на десет години комунистите свалят правителство на Проди. Но докато до есента на 1998 Проди беше управлявал две години, сега шокът идва едва след девет месеца.

Непосредствено преди гласуването в Сената външният министър Массимо Д Алема се опита да върне в строя крайната периферия на така широката управляваща коалиция – намеквайки, че ако гласуването по въпроса за външната политика се провали, това може да се окаже края на правителството Проди. Ставаше дума за финансирането на афганистанската мисия на италианските войски. Външният министър се застъпи енергично за оставянето на контингента от 1700 войници в Афганистан:

“Омиротворяването на Афганистан не е мисия на НАТО. Това е мисия на ООН, в рамката на която НАТО заедно с други страни изпълнява една деликатна и извънредно важна военна задача – но на първо място това е политическа и гражданска мисия.”

Това беше казано на сенаторите от собствения лагер, някои от които се опитаха да обвържат афганистанската мисия с един съвсем друг въпрос – разширяването на американската военна база в град Виченца. И по двете точки кабинетът Проди бе обвързан чрез ангажиментите на предишното правителство на Берлускони. Това обаче не смути двамата комунистически сенатори, които се въздържаха от гласуване; същото сториха и двама от пожизнените сенатори, единият от които беше ветеранът на италианската политика Джулио Андреоти. И така правителството се препъна.

Днес президентът Наполитано започва консултации по сформирането на ново правителство. Той не е длъжен да назначи веднага нови избори. Ако Проди съумее да привлече на своя страна част от опозиционните християндемократи, той би могъл да оглави и следващия кабинет. Това обаче е малко вероятно. Ръководната роля на Берлускони в десния лагер е все още неоспорвана.