Оставката на Олмерт внася облекчение, но не дава надежди за бъдещето

Ехуд Олмерт се предава. След шест седмици, когато неговата партия Кадима избира своя нов председател, той има намерение да се откаже от поста си и да отстъпи мястото другиму. "Най-сетне" - може би са си помислили повечето израелци, които бяха принудени да видят, как техният премиер се препъва от една корупционна афера в друга. Олмерт е премиер от едва 31 месеца насам. Той пое поста в трудно време от своя предшественик Ариел Шарон, когато той изпадна в кома през януари 2006 година. На последвалите избори, Олмерт се представи разочароващо. Очакваната изборна победа за него и все още младата партия Кадима, която беше основана от Шарон преди това, така и не дойде.

Разочароваща равносметка

Шарон обещаваше да даде на Израел установени граници и да сключи мир с палестинците. Нищо от тези неща не беше постигнато. Тъкмо обратното: едва що поел поста, той поведе война срещу Хизбула и Ливан, която в началото му донесе прилив на одобрение сред израелците, но разочароващият и завършек и многото жертви едва не му струваха поста. Напредък няма и в преговорите с палестинците. Олмерт се срещаше редовно с Махмуд Абас, но докато той преговаряше, неговото правителство гласуваше за строежа на нови и разширяването на стари селища, а министърът на отбраната Ехуд Барак настояваше за по-строги действия спрямо палестинците в Газа.

На този фон е почти смехотворно онова, което сега се чува от средите около Олмерт : че преди да се раздели с премиерския си пост щял да сключи споразумение с Махмуд Абас. Смехотворно, поради това, че нито Олмерт, нито Абас в момента не разполагат с мнозинство от подкрепящи ги избиратели, затова и двамата нямат мандат за някакви съдбоносни решения.

Кой идва след Олмерт?

И след Олмерт обаче положението в Близкиия Изток едва ли ще се подобри. Нито един от възможните му четирима наследници : транспортния министър Шаул Мофас, министърът за вътрешна сигурност Ави Дихтер, министърът на вътрешните работи Мейр Шитрит или външната министърка Ципи Ливни не се е изявил досега с никаква оргинална идея. Нито един от тях не е правил приемливи предложения, как да се реши конфликтът с палестинците. Никой от четиримата не е проявявал и някакви лични способности или поне готовност за компромиси, които да са от полза на тази кауза. Затова оповестената оставка на Олмерт предизвиква облекчение, но не и надежди за напредък в близкоизточния мирен процес.