Оставката на Матиас Плацек като председател на германската социалдемократическа партия

�н на извънреден конгрес в края на май. Коментар от Петер Щюцле

Само това липсваше на социалдемократите. След загубените с малко проценти парламентарни избори те се спасиха, влизайки в коалиция с християндемократите на Ангела Меркел, но оттогава популярността им спадна значително. Сега социалдемократическата партия пристъпи към тежки дискусии по въпроса как под натиска, изхождащ от голямата коалиция и в по-голяма степен

под натиска на глобализацията да формулира социалдемократическа политика, която да бъде оценена като такава от електората. И всичко това на фона на малкия брой изявени ръководни личности, който след оттеглянето на Плацек намаля още повече.

Когато на извънредния партиен конгрес през май министърпредседателят на провинция Райнланд-Пфалц Курт Бек бъде избран за приемник на Матиас Плацек,

а в това няма съмнение, той ще е петият социалдемократически ръководител в течение на седем години. В началото на 1999 година тогавашният председател Оскар Лафонтен, който дълго бе честван като спасител на партията, се оттегли неочаквано. Герхард Шрьодер, който току що бе избран за федерален канцлер, се разграничи от съвместно отстоявания курс и не даде възможност на Оскар Лафонтен да застъпи мнението си в кабинета. След оттеглянето на Лафонтен
Шрьодер пое сам председателския пост и пренасочи социалдемократическата партия към курса на правителството си, ориентиран към интересите на деловите среди. Партията го последва неохотно. И тя реагира с облекчение, когато след серия изборни поражения в провинциите Шрьодер се отказа в началото на 2004 година от председателския пост и го предостави на Франц Мюнтеферинг, който се радваше на голяма популярност сред партията. Обаче след изборите за Бундестаг самата партия го препъна. Недоволството от отстъпките при изготвянето на коалиционното споразумение с християндемократическия съюз намери отдушник при избора на генерален секретар на социалдемократическата партия: Кайо Васерхьофел, кандидатът на Мюнтеферинг понесе поражение. Така самият Мюнтеферинг бе бламиран. И той се оттегли от председателския пост.

За приемник на Мюнтеферинг мнозина биха предпочели Курт Бек, обаче той се отказа поради предстоящите през март избори за Ландтаг. Така – поради липса на алтернативи - Матиас Плацек, който дотогава не се числеше към ръководната група на социалдемократите, бе призован да изпълни дълга към партията си. Това той и стори, явно – както сега призна при подаването на оставаката си - явно надценявайки силите си.

Макар и само няколко месеца председател на социалдемократите, Плацек, който отначало бе само ерзац, стана носител на надеждите на пратията си. От провинциален политик той се издигна във втория по популярност политик в Германия, след Ангела Меркел. Макар че в партията нерядко се мърмореше, че Плацек не притежава необходимите ръководни качества, неговият колегиален стил, неговата склонност към компромиси допринесоха за успокоение на духовете в партията. Очаква се подобен стил на ръководство и от Курт Бек. Освен това Курт Бек има голяма рутина в партийните дела, която липсваше на Плацек. Със сигурност социалдемократите ще се сплотят скоро около Бек – още повече че няма друг политик, който би могъл да оглави партията. Скоро социалдемократите няма да имат ръководни личности, с които да могат да жонглират.