Оспорваното медийно могъщество на “Гугъл”

Вече минимален е броят на използващите Яху и Алтависта при издирване на понятия в интернет. В Германия даже името на фирмата под вид на глагол намери прием в речника на стандартния немски език “Дуден”. Под понятието “гугълвам” там четем: “проучване в интернет с помощта на търсачка”.

В Германия Гугъл владее 82 % от пазара, конкуренцията от МСН или Яхуу, става все по-незначителна. След като сега калифорнийската фирма получи за успешната си технология и наградата “Уеби” – отличие, което се връчва за девети пореден път от 500-членно жури, къктоящо се от американски интернет-експерти, журналисти и поп-звезди. Ала въпреки наградата медийни експерти и специалисти по информатика критикуват продължаващата да нараства мощ на Гугъл.

Наистина фирмата подчертава независимостта си и отрича да е политически ангажирана. Ала опасността от премълчаване на определени информации се увеличава право пропорционално на централния достъп до тези информации.

“Ако знанието е сила, то търсачките са супер-силите. Няма по-добро описание за потенциалната мощ на търсачките”,

казва Волфганг Зандер-Бойерман, завеждащ лабораторията по интернет-търсачки към университета в Хановер, където от години насам работи върху алтернативи спрямо Гугъл. Специалистът на инсинуира, че Гугъл съзнателно манипулира информация и резултати от издирванията. Ала всяка търсачка трябва по някакъв начин да определи категориите си на търсене и поредността за издаване на информацията.

“Дори ако математическите алгоритми са неподкупни и коректни, те правят известна оценка. Ако вкарам в компютъра политически релевантни понятия, то получавам и резултат, където оценката се определя от подреждането.”

Говорителят на Гугъл Германия Щефан Койхел използва контрааргумента, че търсачката е така успешна, просто защото доставя най-надеждните резултати.

“Юзърите доброволно избират Гугъл, защото очакват най-добрите резултати от проучванията си. Ако не бяхме независими, резултатите ни горе на страницата щяха да се по-малко представителни. Това би се забелязало от юзърите и те биха избрали друга търсачка.”

Границите на информационната свобода са за Гугъл законите в съответната ст рана. Сайтове, които примерно са в нарушения на германския Закон за защита на младежта, не излизат на екрана в Германия. В страни като Китай подобна фирмена политика може да доведе до малко по-различни резултати. Както и други големи интернет-провайдери, Гугъл там въпреки уверенията, упражнява авто-цензура. Хиляди сайтове, разглеждани от китайското ръководство като “подривни”, не се изписват от Гугъл в китайския му вариант.

Според Зандер-Бойерман редица по-малки търсачки могат да се контролират или блокират много по-трудно от Гугъл или изобщо от големите. В изчислителния център в Хановер той разработва алтернатива: децентрализирана система търсачки. Според представите му 400 регионални търсачки трябва да осигуряват мрежата в Германия, като техни собственици са библиотеки, университети, изчислителни центрове или частни лица. Резултатите, предвижда Зандер-Бойерман, да се обобщават в общ интернет-портал.

Засега обаче няма истинска алтернатива за Гугъл, пък било то и ограничено в отделна страна като Германия – това все още е въпрос на по-далечно бъдеще. При осигурено първоначално финансиране, вярва Зандер-Бойерман, неговата система обаче би могла след три години да гарантира по-добри резултати от Гугъл.

Даже и да се стигне някой ден дотам, германците и използвайки неговата търсачка, по всяка вероятност биха продължили “да гугълват”.