Опозицията в Беларус: между безсилието и надеждата

Опозицията е разпокъсана и слаба. Впрочем опити за обединението й не липсват – обяснява белоруският политолог Александър Федута:

“Опозицията в Белорус действа като пожарната: когато види огън, почва да гаси. Само че Лукашенко действа винаги по план и знае съвсем точно какво ще прави утре. Това е обяснението за успеха му.”

От това състояние на нещата са разочаровани не само обикновените граждани, а и самата опозиция. Александър Доброволски от Обединената гражданска партия знае какво е положението от първа ръка. Той играеше централна роля при сформирането на демократичната коалиция. Само че концепцията й така и не покълна: твърде големи различия между участниците и техните идеи:

“В опозиционния лагер съществуват известни комуникационни затруднения. Никой не се смята отговорен за осъществяването на общата стратегия, а след президентските избори всички заговориха за криза.”

Изход от кризата не се вижда, тъй като в опозиционния лагер липсва така нужната харизматична фигура. Демократичният президентски кандидат Александър Милинкевич се възприема от последователите си като символична фигура, но влиянието му намалява все повече – казва политологът Федута:

“Сега дори се опитват да принизят ролята му и да го представят като марионетка, създадена специално за президентските избори. Това поставя под въпрос цялото демократично движение.”

Политологът Сергей Панковски следи още от самото начало развитието на опозиционното движение в Беларус и познава отлично всичките му слабости. Той смята, че отдавна е дошло време да се помисли върху общите цели:

“Опозицията е изправена пред дилемата: или да продължи да следва досегашния си политически курс, който явно не води наникъде, или да набележи нови стратегически цели.”

Александър Доброволски пледира в полза на втория вариант. Важното, казва той, е да се избере и наложи вярната тактика:

“ Трябва да открием и да се възползваме от слабите места на режима. Беларус е изправен пред серия от кризи – енергийна, политическа и икономическа. Отношенията с Русия са обтегнати и подобрение не се очертава. Ние като опозиция трябва да използваме тези кризи, за да отслабим режима на Лукашенко.”

Остава да се види дали това предложение ще се приеме от целия опозиционен лагер. Но най-важното може би е, че въпреки разочарованията и пораженията копнежът по демократични промени в Беларус става все по-голям.