ООН подготвя спогодба за лекото стрелково оръжие.

Ако всичко върви добре обаче, подобно споразумение може да се очаква най-рано след три години. Ето подробности:

“През 2004 г. Порт Морсби бе включен в списъка на едно от най-лошите места за живот в света, голяма част от насилието, извършено с оръжие извършвано тук е дело на банди, притежващи мощно съвременно оръжие. Както знаете Папуа-Нова Гвинея е развиваща се страна и ние не произвеждаме огнестрелно оръжие”.

Вавин Габи е на 24 години и е за пръв път в Ню Йорк. Тя бе поканена, за да разкаже историята си пред Първия комитет на Обединените нации. Макар и дипломатите от Кометата по сигурността и разоражаването са чували немалко, историята на Вавин ги впечатли. Тя разказа, как е била застреляна майка й в нейно присъствие преди 8 години. По време на едно пътуване през уикенда до Порт Морсби Вавин и семейството й били принудени от бандити да спрат колата. Ограбили ги и един от бандата опрял пистолета си до главата на майка й и натиснал спусъка.

До ден днешен на Вавин й е трудно да разказва тази история. Как се опитала да превърже главата на майка си, как майка й два дни по-късно умира в болницата. Вавин Габи бе пристигнала с още двама свидетели в Ню Йорк, за да разкаже историята си като жертва на насилие, извършено с помощта на леко огнестрелно оръжие и да призоват дипломатите най-сетне да разработят международна спогодба.

“В залата бе много тихо и аз имах усещането, че наистина ни слушат. Надявам се нашият опит да допринесе затова, скоро да се приеме международна спогодба за лекото оръжие”.

Преговорите преди постигането на подобна международна спогодба са дълги и трудни. Макар и цифрите да са аргумент за бързи действия: в наши дни в обръщение по света се намират около 875 милиона такива оръжия, като само една четвърт са в ръцете на полицейски или военни ведомства. Останалите над 650 милиона са в ръцете на гражданите. Особено често в районите на кризи. Дори и там, където храната и питейната вода не достигат, оръжия има повече от достатъчно. Например от бившия Съветски съюз, доставял след разпадането на комунистическата система на черно и с голяма печалба оръжие по целия свят, отт фабрики, които разпращат производството си с или без документи по цялото земно кълбо или пък от складове в страни, където населението е било разоръжено.

Неотдавна бяха публикувани съобщения, че Пентагонът във Вашингтон е изгубил 200 хиляди огнестрелни оръжия по пътя от Босна към Ирак. 200 хиляди бройки изчезнали неизвестно как и къде.

Кръговратът на смъртта продължава: оръжието е в много региони по света единствената стабилна валута. Където има търсене, винаги се намира и предлагане. Видад Акрави е от северен Ирак и е една от свидетелките, изслушана от Първия комитет на ООН заедно с Вавин Габи. Тя е озцеляла след нападението с бойно отровно вещество /газ/ по времето на Садам Хюсеин, преживяла е насилията, преди да избяга 1992 г. в Дания. От там е следила тоталния разпад на иракското общество:

“Иракската армия иска да замени своите автомати АК 47 с друг тип оръжие. Опитваме се да накараме международната общност, да въведе поне един вид международен контрол, старото оръжие да не се озове на черния пазар, а след като военните нямат повече нужда от него, действително да се унищожава”.

В наши дни Видад Акрави се ангажира против изтезанията и за международна спогодба за оръжията, та да бъде ограничено въоръженото насилие не само в родината й, а навсякъде по света. Тя е написала на датски произведение, озаглавено “Книгата на Тара” за личния си опит като правозащитничка и феменистка и в него оплаква и смъртта на най-добрата си приятелка, зестреляна посред бял ден на улицата.

До 2010 г. в статистиките ще влязат още 1 милион и 200 хиляди жертви: цивилни граждани, застреляни от други цивилни граждани.