ООН и Судан

Въпреки това Съветът за сигурност не може да се споразумее върху единна резолюция. Според последните налични данни катастрофата е може би по-голяма, отколкото се смяташе досега. Говори се, че броят на избитите възлиза на поне 180 хиляди, а шест милиона души са напуснали родните си места. Актуалната мисия на Африканския съюз с нейните 2000 войници прави онова, което повелява мандатът й: тя наблюдава положението, но не може да спре убийствата, изнасилванията, грабежите.

Провалът на Съвета за сигурност в Дарфур е съвсем явен. Той се дължи на тесните егоистични интереси на отделните страни-членки. Китай и Русия блокират вземането на ясно решение по въпроса. Те са покровителите на Судан – на първо място, защото въртят там оръжеен бизнес и защото искат да се облажат от суданския петрол. Позицията на тези две страни парализира дееспособността на ООН. Москва и Пекин продължават да твърдят, че световната организация не трябва да се меси във вътрешните работи на една независима държава. Те се опасяват – и с основание – че ако отстъпят по въпроса за Дарфур, ще им бъде поискана сметка за Чечения или Тибет. Така ООН не може да изпълни своя пръв и най-важен дълг – да окаже защита на населението и да съдейства за налагането на международните норми и човешките права.

Случаят Дарфур показва същевременно колко спешно необходима е реформата на Съвета за сигурност на световната организация. Балансът щеше да бъде съвсем различен, ако в Съвета бяха представени и две африкански страни, както настоява впрочем Германия. Нигерия и Южна Африка – двете най-перспективни кандидатки – действат съвсем суверенно в рамките на мироопазващите мисии. Именно Нигерия настоява сега за учредяването на международен съд за Дарфур под африканско ръководство.

Международната общност разполага с ефикасни средства за оказването на натиск върху правителството в Хартум: оръжейно ембарго за всички страни, замесени в конфликта, забрана за пътуване в чужбина на всички отговорни лица, замразяване на чуждестранните им банкови сметки. Необходимо е изпращането на голям войскови контингент в западната част на Судан, а виновниците за престъпленията в Дарфур трябва естествено да бъдат изправени пред съд. Това са съвсем конкретни предложения, които биха могли да доведат до промяна в Дарфур – при условие, че бъде постигнато съгласие в Съвета за сигурност.