1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Онзи Динко какво иска? Да трепе лапетата ли?"

Татяна Ваксберг1 март 2016

Село Долно Ябълково, прочуло се покрай "ловеца на бежанци" Динко, е на 7 км от границата с Турция. Съмишленици на Динко твърдят, че бежанците тормозели местните хора. Но нашата авторка Т. Ваксберг не видя нищо подобно.

https://p.dw.com/p/1I4ch
Снимка: DW/T. Vaksberg

Онзи ден, докато извеждал козите на паша, Коста намерил една празна раница. “Айде, още един армаган от сирийците”, казал си той. Убеден е, че всяка вещ, която заварва на разсъмване насред полето, принадлежи на бежанците: “Нашето село е на седем километра от границата с Турция и който прескочи оградата, все оттука ще мине. По пътя захвърлят каквото могат, за да не им тежи по-нататък”.

Bulgarien Dolno Yabalkovo
76-годишният КостаСнимка: DW/T. Vaksberg

Коста е един от осемнайсетте постоянни жители на Долно Ябълково - село, в което хляб се доставя само три пъти в седмицата, два от трите мобилни оператора нямат покритие, а асфалтът е сведен до несигурен спомен. Миналата седмица селото се прочу покрай един мъж от Ямбол на име Динко, който собственоръчно “хванал” 25 бежанци - попаднал на тях случайно, докато карал своето АТВ по неравния терен наоколо. Сега той събира доброволци, за да “лови” бежанци в района: “и който си фанем, за нас да остава (…) много ясно, че ще искам да ги убия, те ли да ме убият?” - каза мъжът пред БиТиВи.

Пред Дойче Веле Динко заяви, че не вижда нищо нередно в намеренията си: “Щом на тях [бежанците] им е позволено да взривяват, значи и на мене ми е позволено”, каза той в телефонен разговор от Лос Анджелис, където е за десетина дни. И увери, че първата “обиколка” на групата му по границата е насрочена за 11 март. Веднага, щом се върне в България.

Полицията не е взимала отношение по случая, става ясно от изявление на вътрешния министър Румяна Бъчварова. Тя призова медиите да предоставят на МВР данни за нередност, ако смятат, че има такава. Но самата Бъчварова определи идеята на Динко като нещо, което “не е практика”. Релевантните общински власти от Бургаска и Ямболска области също не са коментирали намеренията за самостоятелни действия на местните жители срещу бежанците.

"Трепи наред!"

“Динко не е сериозен човек, за да го взимат на сериозно”, коментира източник, близък до общинските власти. “Той твърде настойчиво търси медийно внимание и има ексцентрични прояви от рода на това да кара танк по шосето, кон на площада или АТВ по тротоара”.

Въпреки цялата му приписвана несериозност, Динко има успешен “бизнес със скрап”, както той се изразява, и често ходи в чужбина. Едно от последните му пътувания е до Дамаск, столицата на горяща Сирия. “Бях там за два дни през ноември. Покрай бизнеса. Изнасях двигатели”, каза Динко за Дойче Веле. В публичния си профил във Фейсбук е написал, че в Дамаск е “пълно с джихадисти”, а под постинга е получил съвет от свои приятели: “Трепи наред”.

Screenshot Dinko Valev
Скрийншот от профила на Динко Вълев във ФейсбукСнимка: facebook.com/dinko.valev

Група във Фейсбук показва, че до този момент Динко е събрал поне двайсет души, готови да участват в доброволните му отряди. Почти всички имат собствени АТВ. Някои от тях са отстоявали идеята на Динко в местните медии, но след като са срещнали остра реакция, са се отказали. Такъв е случаят със Слав Славов, бивш кандидат-кмет на село Веселиново, Ямболско, от партия ГЕРБ. Пред медиите той се представи като част от доброволците, призова за “повече национализъм” и увери, че е неизбежно “хората да вземат нещата в свои ръце”. Сега обаче казва, че “партията го е награбила” заради интервютата, които е дал, и затова се наложило да се оттегли. Но твърди, че си остава противник на бежанците. “Защо не отидете поне до едно село на границата, да видите как плачат от тия пришълци възрастните хора? Как ги нападат и как ги ограбват да видите”, казва Славов.

Bulgarien Dolno Yabalkovo
През 2015 година Слав Славов беше кандидат за кмет на ямболското село Веселиново. Загуби изборите с два гласа и заведе дело, с което оспорва резултатите.Снимка: DW/T. Vaksberg

Разговор с няколко жители от района на Долно Ябълково не потвърждава думите му - няма плач, нито грабежи. Да, отношението към бежанците е поляризирано, но състраданието взима връх в настроенията.

“Ама как може такива работи да говорят!”, ядосва се 76-годишният Коста, докато ръкомаха с гегата си. И казва, че бежанците търсят спасение от войната, идват тук “голи, боси и жадни”, и ако човек иска да се държи като хората, би следвало да им помогне с каквото може на първо време и после да викне гранична полиция. Нещо, което Коста прави поне по два пъти в седмицата - толкова често през селото му минават бежанци.

"Обувки, скъсани от ходене"

Според ежедневния бюлетин на Гранична полиция, в деня, в който разговаряме, границата е премината нелегално от трима души. През следващите три дни полицията залавя още 18 души. Потокът не спира, дори и според несъвършените официални данни. Нищо чудно тогава, че жителите на граничните села говорят за срещите си с бежанците като за част от делника. Ето как се изразява Коста: “Гледам ги как се хвърлят на хляба - все едно не са виждали отдавна такова чудо. Обувките им - скъсани от ходене. Онзи ден вкарахме една сюрия лапета в магазина да ядат. Онзи Динко какво иска? Да трепе лапетата ли?”.

“Ами да, то няма друг начин, освен стрелба с картечници по тия”. Това разсъждение принадлежи на възрастен мъж с руски акцент, който е също козар в селото. Отказва да си каже името, но пояснява, че е родом от Баку и че навремето е воювал в Афганистан. По-късно става ясно, че прякорът му е Чеченеца. Твърди, че не му минават “умилителни разсъждения за деца и жени, умрели от глад”, защото има достатъчно знание за исляма, придобито в съветско-афганистанската война: всички пристигащи от онези земи са терористи. А който не е терорист, е останал да страда в Сирия. Затова всяка инициатива, която води до директно избиване и физическо отблъскване на нашествениците, трябва да се приветства, смята Чеченеца.

Същото казва и един усмихнат граничен полицай, който с готовност ни показва пътя в района. Той е убеден, че със силите на граничната полиция, в която той самият служи, не е възможно да се спрат бежанците и затова трябва да се включат хора като Динко. Критичен е към българското правителство: твърди, че на границата с Турция практически няма стена - независимо, че българското правителство се хвали колко много от нея е построило и колко тази стена е непристъпна. Но само две минути, след като е изрекъл тези думи, полицаят изведнъж се отказва от тях. В момента, в който към нас се приближава негов колега с две кафета в ръка, мнението му звучи вече така: Гранични войски много добре охраняват границата, намесата на доброволци не е желателна, стената се строи с нормални темпове и скоро ще бъде довършена.

"И вас не ви знам, и от вас ме е страх"

По данни на Комисариата на ООН за бежанците, България вече е построила 33-километрова стена по границата с Турция и работи над изграждането на още 82 километра. Общата дължина на граничната линия между двете държави е 274 километра. Миналата година, когато беше съобщено за двама иракчани, убити от граничните власти, говорителят на Комисариата Уилям Спиндлер резюмира нещата така: “Ограниченият достъп до гранични постове, наред с [издигането на] още повече стени и с “изтласкванията”, оставят твърде малко опции пред хората, търсещи закрила”.

Bulgarien Dolno Yabalkovo
Руска посочва едно от местата, където са я заговорили бежанци. Разбрали са се с "няколко думи на английски и няколко думи на турски".Снимка: DW/T. Vaksberg

“Те нямат никакъв изход, освен да разчитат на нашата помощ”, смята и 25-годишната Руска от близкото село Факия. Жената разказва, че попада на нелегално влезли в страната бежанци поне по 5-6 пъти в месеца, предимно денем. Че това са мъже и жени на видима възраст между 14 и 30 години. Че се движат в групи от по пет-шест човека. Повечето питат накъде е пътят към София, но някои искат да знаят и къде е полицията. Руска ги упътва и в двата случая, а междувременно вика гранична полиция. А не я ли е страх от тези непознати, за които много медии говорят като за универсална заплаха? “Ами то мене ме е страх и от Вас”, казва Руска обезоръжаващо. “Не ви знам Вас, не ги знам и тях. Но като разменя по две-три думи с човека, вече мога да го преценя. В повечето случаи си казвам, че това не са опасни хора и не греша”. Поглежда ме изпитателно и пита, без да уточнява основното в този въпрос: “Греша ли?”.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми