Омацване в скандала с Овчаров

Председателят на ПГ на КБ Михаил Миков призова за отстраняването на Ангел Александров като директор на Националната следствена служба. Същевременно той изтъкна, че няма да има партийно разследване на дейността на Румен Овчаров. Миков обвини шефа на следствието в политическо заиграване в предизборна обстановка. Из новините на БГНЕС

Като се заразбрида този държавно-политически скандал, та цяла неделя. В смисъл на седмица – и назаем от Елинпелиновия разказ. За малко да вгорчи бойния празник на труда – но управляващите дискретно си затраяха, прокуратурата и тя се сниши, само на електоратът не му остана избор – освен да се чувства омацан. Цели четири неработни дни за размисъл, но ние гражданите какво да му мислим толкова – едни на риба, други на червеното хоро, трети, анархисти и скинари, на бой. Каша някаква, кал празнична, ако някой се реши да я изгази, задавайки правилните въпроси, а те не са един и два в случая и са си бая тревожни, сигурно ще стигне до върховете на държавното управление и до дъното на корупцията и корупционните схеми едновременно. Но опитът ми на български гражданин и интуицията ми на интелигентна жена – пак едновременно – ми говорят, че ще си уседнем в омацването, в апатията спрямо маскарите, все по Алеко, откакто го е написал.

Скандалите тук освен че не свършват – някак се случват и сами по себе си, не изминават пътя на обществената логика, която несъмнени изисква при подобни, безпрецедентно нагли обвинения, разменени между зам.министри, следователи, министри и директори на националното следствие, да хвърчат оставки, да се нагорещява въздуха на гражданската нетърпимост, да се търси истината, да има признаци на управленчески срам, трусове в правителството, смени по върховете, обвинителни актове и изобщо някакви форми на преобличане на кирливите ризи с чисти. Но тук скандалите се случват най-вече, за да ни залеят с вонливата си същност, замесените се явяват в публичността, само за да демонстрират гьонсуратлъка си и дотам, сеир преди избори. Но не се ли насъбраха в повечко сеирите: веднъж изобличените в доносничество си остават по местата в изборните листи за европарламент, втори път се включва чалгата, трети път хипернационалистите и хипердистанцираните от историята влизат в медийно баташко клане, та чак държавната машина заработва на някакви бавни, но все пак обороти, след като по други поводи я виждаме съвсем изключена, трети път пуснатия от ареста Рогачев обяснява, че парното главоломно поскъпва, защото не е казано на техниците да го намалят в топлото време, и за капак управляващата коалиция ни сюрпризира със свърхскандал на метеното. Каква изборна активност да очакваме на 20 май подир гореизброените сеири – каква активност очакват политиците, 20 процента, 2 процента, нула цяло и два процента…Имат само още две недели, в смисъл на седмици не само за изявления и размисъл, за действие.