Общите спомени на държавите от ЕС

Когато бившият външен министър на Литва Сандра Калниете наскоро публично заяви,ч е тоталитарни режими като националсоциализма и комунизма са еднакво престъпни и между тях не бива да се прави разлика, Саломон Корн заместник-председател на Централния съвет на еврейте в Германия възмутен напусна залата. Когато Паул Шпигел, председателят на този съвет наскоро предупреди за традиционния антисемитизъм в Източна Европа полският президент Александър Квашниевски протестира.

Тържествата по повод приемането на десет нови държави членки още не бяха започнали, когато се разнесоха предупреждения, опровержения и декларации. От западната част на ЕС се разнесе обвинението, че в новите държави членки не е преработена историята за сътрудничеството с националсоциалистите и, че там има традиционен анти-семитизъм. В засегнатите държави пък обвиниха Запада, че и до днес затваря очи пред престъпленията на комунистите. И така една важна европейска дискусия започва с обвинения и опровержения.

При това е необходимо да се разисква коя система беше по-лоша, кое минало е причинило по-големи страдания на хората – дали националсоциализма или комунизма. Не бива да се допуска някаква конкуренция между жертвите, но също така и приравнителство. И двата режима по различен начин бяха тоталитарни и престъпни.

Трябва да се осветлят и тъмните страници на историята. В Литва например въпроса а сътрудничеството с националсоциалистите, защото от 70 хиляди литовски евреи остават живи само 3 хиляди. В Полша трябва да се разгледа въпроса за повлияния от католицизма антисемитизъм, а в Русия станалата ежедневие омраза към евреите. Който се възползва от миналото за да легитимира провала в собствената си страна вреди на дискусията за преодоляване на миналото.

Новоприетите държави в повечето случаи са непознат терен за повечето на запад. Те трябваше на два или три пъти за почувстватт какво значи да бъдат подложени на насилието на другите народи, окупация и отнемане на свободата. Те имат право техния опит също да бъде регистриран, както и техните смели въстания против комунистическата диктатура. Може би дори все още пресните спомени за тази диктатура да се превърнат в източник за проявяване на по-голяма чувствителност спрямо миналото.

На Запад се чуват поучения по адрес на новите. На Германия обаче й трябваше много време докато осъзнае отговорността си за нацистката диктатура. Процесът не беше приключил, когато с разпадането на Съветския съюз и ГДР започна съвършено нова глава в историята. Преработването на историята на колаборационизма едва започва например във Франция.

Новите и старите държави членки на ЕС трябва да разговарят по всички тези въпроси, да започнат диалог, предпоставката е да се уважават страданията претърпени от другите, да се почитат жертвите. Всичко това обаче е нещо повече от чиста научна, историческа преработка. За този дискурс на възпоменанията също така е необходимо и известно вживяване в чувствата на другия. Ние трябва да изострим съзнанието за различното минало в двете половини на Европа, да обменяме спомени и ..да... също така предразсъдъците си. Да изразим собствените си страдания и да си спомняме за страданията на другите трябва да бъде целта на подобни открити разговори. Накрая може би ще възникне малко повече обща европейска идентичност.