Обезкураженост навред

Имиджът е отчайващ. Бездомни кучета, скапана АЕЦ, пустеещи села, западащи градове – България не успява да извади дори един солиден футболен отбор като навремето. Забравени са времената, когато черноморското крайбрежие беше една от малкото лесно достъпни зони за контакт между западно- и източногерманци. Това беше преди промяната, отдавна е минало в историята.

После – безнадеждност. ”Светът ни забрави,” оплакват се българите зад граница. А онези, които още не са напуснали, говорят с не по-малък песимизъм за реалността в страната и за нейните перспективи.

Демографската тенденция на пръв поглед потвърждава този песимизъм. През 40-те години между 1975 и 2015 година страната на южния бряг на река Дунав губи около една пета от населението си, изчислява Програмата на ООН за развитие. В началото на този период в България живеят 8,7 милиона души, в края му броят им ще бъде 7,2 милиона. А според най-новите прогнози на ООН, през 2050 година той ще спадне до пет милиона. До 2015 година раждаемостта в България ще намалее наполовина – статистически от 2,2 деца на жена до 1,1. Процентът на младите хора до 15 годишна възраст ще се стопи до 12 на сто, което навярно е най-ниската цифра в световен мащаб.

Тенденцията към влошаване е дори по-бърза, отколкото предвиждаха прогнозите на ООН. Броят на българите само през изминалата година намаля с близо процент. Осезаемата инфлация – та нали от промяната досега местната валута изгуби половината от стойността си – и недостигът на работни места прогонват мнозина българи в чужбина.

Към това трябва да добавим и политическата обстановка. От промяната насам всички избори в България са белязани от радикални преобръщания. Най-напред реформаторската коалиция спечели срещу полуобновената бивша комунистическа партия, после социалистите си върнаха мнозинството, след това обаче те пък изгубиха властта в полза на поредната анти-коалиция. Популисткият изход, към който сочеше Симеон фон Заксен Кобург Гота, бившият цар с гражданско име Симеон Сакскобургготски, не измъкна хората от икономическата, социалната и политическа стагнация. Сакскобургготски изгуби симпатиите на хората толкова бързо, колокто ги беше и спечелил. В крайна сметка отново се наложи обезкуражеността.

За окаяното положение е виновна не само политическата класа. Когато Югославия се разпадна, България изгуби значението си като транзитен коридор за хора и стоки между Средна Европа и Турция, Близкия Изток и Гърция. Багдадският режим беше най-важен купувач на български промишлени продукти, но след свалянето на Саддам Хюсейн България не си получи дадените кредити. Окончателно беше загубен и съветският пазар, където се пласираха българска електроника и селскостопански продукти. А шансовете на България да излезе на западните пазари са минимални.