Обедни новини

Триполи: Френският президент Никола Саркози пристига днес на посещение в либийската столица, само ден след като бяха освободени петте български медицински сестрии палестинския лекар. Говорител на президента заяви, че Саркози ще разговаря с президента Муамар Кадафи за конкретно сътрудничество в множества различни сфери. Либия била стратегически важен партньор в средиземноморското пространство.

Брюксел : В замяна на освободените от Либия български медицински сестри и палестинския лекар, ЕС обеща на страната обхватно икономическо и политическо сътрудничество. Публикуваното в Брюксел споразумение между другото предвижда, ЕС да отвори своя пазар за либийски селскостопански продукти. Освен това либийските граждани в бъдеще ще получават визи за ЕС при облекчен режим. САЩ също обещаха подобряване на отношенията с Либия.

Берлин :Германското правителство изрази недоволство от акционизма на френския президент Саркози и неговата съпруга Сисилия във връзка с освобождаването на българските медици от Либия. Според информации на вестник “Берлинер Цайтунг” федералната канцлерка Меркел вчера изрично е подчертала ролята на външния министър Франк-Валтер Щайнмайер в тази връзка. Независимо от това, кой вчера е придружил медиците до София, драмата в Либия нямаше да приключи успешно без усилията на Щайнмайер – заявила канцлерката. Принципното споразумение с Либия – според същата информация – е било сключено в средата на месец юни по време на германското председателство.

Чарлстън: Независимо от растящата съпротива срещу военната стратегия за Ирак, президентът Буш отново отхвърли възможността, американските войски бързо да се изтеглят от страната. При посещението си във военновъздушния пункт Чарлстън, той заяви, че терористичната мрежа на Ал Кайда и нейните иракски подразделения заплашват да превърнат страната в огнище на насилие, което да се разпространи из целия свят. Буш се позова на информации от тайните служби. В същото време американското министерство на отбраната потвърди наличието на планове, според които американците се готвят да останат в Ирак поне още две години.

Багдад: Без конкретен напредък завърши и вторият кръг от преките преговори между представители на САЩ и Иран, на които беше обсъждана ситуацията в Ирак. Американският посланик Раян Крокър описа седемчасовите консултации в Багдад като “трудни”. Той обвини ръководството в Техеран, че подклажда съпротивата на шиитски екстремисти в Ирак, като им доставя оръжие. Решено е било да се образува комитет по сигурността, в който да участват иранци, иракчани и американци. Те съвместно ще обсъждат проблеми, свързани със сигурността на границата между Иран и Ирак.

Исламабад: При ракетни нападения в северозападната част на Пакистан – според официални данни – са загинали най-малко 8 души. Ранените са около 40. Министър-председателят на провинцията заяви, че ракетите са били изстреляни от радикални ислямисти в съседния полуавтономен окръг Вазиристан. Според него има ясна връзка между сегашните атаки и щурма срещу Червената джамия в Исламабад преди две седмици, където се бяха укрепили радикални ислямисти.

Белград : Сръбският парламент прие с голямо мнозинство едно решение, в което Косово е обозначено като неразделна част от страната. Приетата след осемчасови дебати резолюция в Белград, предупреждава, да не се предприемат едностранни стъпки за обявяване на независимост от страна на косовските албанци. Днес във Виена за пръв път ще заседава така наречената контактна група за Косово, след като планът за даване на независимост на провинцията се провали в Съвета за сигурност на ООН поради съпротивата на Русия. Сега е предвидено да се водят нови преговори между сърбите и косовските албанци в рамките на около 4 месеца.

Оснабрюк : Обединението на германските профсъюзи се обяви против обмисляното от фередалното правителство отваряне на пазара на труда за източноевропейска работна ръка преди 2009 година. Пред вестник Нойе Оснабрюкел Цайтунг, профсъюзната деятелка Анели Бунтенбах заявява, че ако това стане, Германия я очаква дъмпинг за заплати в непознати до момента размери. Според нея ограниченията за работна ръка от Източна Европа не бива да се прамхват преди 2009 година, освен ако дотогава не се приемат решения за минтимални надници и заплати в повечето застрашени браншове. Държавният секретар в германското министерство на труда Герд Андрес беше поставил под въпрос ограниченията за източноевропейската работна ръка, с оглед на това, че в Германия не достигат кадри, най-вече в инженерно-техническата сфера.