Няма правосъдие в Либия

Не се нуждаем от помилване, а от правосъдие

Интервю на Емилиян Лилов с д-р Здравко Георгиев:

Д-р Георгиев, сбъдва се това, което се очакваше – съдът да потвърди смъртните присъди. Вие как посрещате това решение на либийския съд?

Много ми е трудно в момента да говоря. За кой ли път съм потресен наистина. Видях какво значи правосъдие. Поне в Либия. Другаде не знам как е. Но е ясно, че тук се използва този процес. И ние сме жертва на него. Нашите прекрасни момичета – Кристияна, Валя, Валентина и Снежана, можете да си представите как те са посрещнали новината. Всички приказки за помилване и т.н. нас много не ни успокояват, защото ние не се нуждаем от помилване, ние се нуждаем от правосъдие. Това е, от което се нуждаехме и видяхме, че правосъдие няма. Това е.

Защо медицинските сестри и палестинският лекар днес не бяха допуснати в съдебната зала?

Аз не мога да Ви кажа. Това е практика на Върховния съд тук в Либия. И на предни заседания не присъствахме. На това явно съдиите са сметнали, че не е необходимо ние – жертвените агнета, да бъдем там.

Определяте се като жертва...

Разбира се.

И това е оценката на цялата демократична общност.

Разбира се. Това е оценката на целия демократичен свят.

Какви са от тук нататък вероятните сценарии? Възможно ли е от тук нататък да се търси решение на този казус по политическа линия? Полковник Кадафи и друг път е доказвал, че е добър в пазарлъците. Това ли е най-вероятният сценарий?

Разбира се, че е това. Няма никакви тайни вече. От кога се водят тези преговори между Либия и ЕС, САЩ и България. Явно е, че ще има пазарлък. Снощи чухме, че е постигнато някакво споразумение между родителите на заразените деца и фондация “Кадафи” и ЕС, но засега нямаме потвърждение. И затова потвърждаването на смъртните присъди без абсолютно никакви доказателства за вината на момичетата... Те бяха осъдени на смърт за трети път.

И това е краят на съдебния път.

Да, на този дълъг девет-годишен кошмар.

Съобщенията, че е постигната уговорка за някакви финансови компенсации, лъч светлина ли е?

Всичко е лъч светлина. Но както се вижда, светлина няма. Всичко е в мрак.

В мрак продължава да тъне и Вашата съдба, макар че бяхте оправдан. Вие продължавате да бъдете нещо като заложник на либийската страна. До кога?

И аз и момичетата сме заложници. Това го е заявил целият свят вече.

Има ли някакво раздвижване по Вашия случай?

Не, не. Абсолютно никакво до този момент.

С какви аргументи Ви държат в Либия? Вие нямате право да напускате страната.

Да. След многобройни опити от страна на българското посолство, след многократни ноти, които бяха изпратени до Външно министерство и Министерството на правосъдието. Само преди няколко месеца ни беше отговорено, че е поради прокурорска забрана. Защото прокурорите имали нещо против и затова ме задържат тук, което е абсолютно неоснователно.

А това решение на Касационня съд за медицинските сестри и палестинския лекар внася ли някаква промяна във Вашия казус?

За сега не. Не мога да коментирам, защото нищо не знам. То ще си проличи до няколко дни.

Разкажете ни малко за това каква е атмосферата?

Аз живея в посолството вече три години. Живея от четвъртък до четвъртък, когато имам свиждане с момичетата. Много е тежко. Това не е живот, а биологично съществуване.

Не са изчерпани правните възможности за решаване на въпроса в Либия.

Интервю на Емилиян Лилов с адвокат Владимир Шейтанов:

Това ли е краят на съдебната процедура? Изчерпани ли са всички юридически възможности, като изключим последната дума, която все пак има Висшият съдебен съвет на Джамахирията?

Този Висш съдебен съвет е част от юридическата процедура, която се предвижда според либийското законодателство в края на един подобен съдебен маратон. Освен това да не забравяме, че има помилване. Въпросът обаче е, до кога наивно ще се надяваме на прилагане на правото там, където правото системно се потъпква в продължение на осем и половина години, където се злоупотребява с правото в името на очевидни и явни политически манипулации.

Много беше изписано и изговорено за либийската правосъдна система. Вие имате преки впечатления от нея? Как изглеждат обвиненията срещу независимостта на либийското правосъдие на фона на потвърдените днес смъртни присъди?

Благодарение на този съдебен процес светът се запозна с една от най-неизвестните до сега съдебни системи. Аз си спомням, че в началото на 2000-та година в Европа не се притежаваше либийския наказателен и наказателно-процесуален кодекс, докато сега покрай съдебния процес обществото и специалистите се запознаха във възможните детайли с едно трудно и непознато за света право. Струва ми се, че трябва да кажем окончателно нашата оценка на съдебния фарс, който се развива в Либия. Да, този съдебен фарс е към своя край. Независимо обаче от това, какъв ще бъде краят, ние трябва да си признаем една стратегическа загуба: като държава и като общество не можахме да докажем невинността на българските граждани. Не можахме да заставим правосъдието да съди според законите на Либия и според международното право и позволихме на едно очевидно политическо изнудване без юридически аргументи, без доказателства да заложи живота и здравето на нашите сънародници, както и общественото спокойствие в България от осем години. А също така бих искал да напомня и нещо друго, че заложник и за сега жертва на този съдебен произвол е и ЕС и европейските лидери, които с някак си с по-голям оптимизъм и надежда считаха, че този процес ще може да бъде уреден, че правото ще възтържествува. И искам да напомня някои обещания, които бяха давани, че до края на месец юни съдебният процес ще бъде разрешен положително, че медицинските сестри ще се върнат в България. Нищо подобно не се случи. Ние продължаваме да пътуваме по катакомбите на либийското правосъдие и да се съобразяваме с фактори и сили, които са далеч извън България и нямат нищо общо с медицинските сестри. А именно процесът в Уокърби, който поема втори дъх, втора пролет, и обвързаността, която либийската страна макар и негласно прави с този процес. А имаше време, когато тази обвързаност беше и гласна. Очевидно се отлага решаването на българския проблем до решаването на процеса в Уокърби. Има такива явления, които нямат нищо общо нито със Спин-а, нито с правосъдието.

Ако се абстрахираме от това, какъв е процесът. Чухме оценки, че водените действия от страна на либийската страна са политически, но нека погледнем в нашата градина. Бяха ли според Вас допуснати някакви грешки през тези години, в които се проточи целият този процес от страна на защитата.

Те са обществена тайна вече от осем години. И по този повод тук са предприети действия за извършване на прокурорска проверка за установяване на законността на поведението на български официални лица и служители. Да, това е отдавна призната действителност и може би един ден България ще научи имената на хората, които са допуснали тези грешки.

Решението е окончателно и то изчерпва юридическата фаза на процеса, но единственият останал вариант за неговата промяна е в ръцете, както казахме, на Висшия съдебен съвет на Либия. Знаем, че между България и Либия съществува спогодба за размяна на затворници. Ако се стигне до отмяната на бесилото, може ли българската страна да изиска от Либия връщането на медицинските сестри в България, където те да изтърпят присъдите си и ще има ли либийската страна правни аргументи да откаже това?

Краткият отговор: не, не може да изиска. Всичко е в ръцете на либийската страна. Ако тя се съгласи, би могла да прехвърли българските медици в България за излежаване на присъдите. Ако тя реши. Но отново искам да помоля за известна прецизност. Завършил е съдебният процес, а не са изчерпани правните възможности за решаване на въпроса в Либия. Само че никой няма доверие вече в каквито и да било правни възможности и е време да се търсят другите правни възможности, които не зависят от лошата политическа воля на либийската страна. Те трябва да се търсят на друго място и с други средства.

А какви са тези други правни възможности?

Много сме говорили по този въпрос. Може би сега не е времето отново да ги напомням.