Няма друг начин: цената на тока ще расте

Изработеният от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ценови модел, който трябваше да влезе в сила от 1 юли, предвиждаше изравняване на приходите и разходите на Националната енергийна компания (НЕК) чрез ликвидиране на т.нар. тарифен дефицит. Тоест, компанията най-после да спре да продава ток по-евтино, отколкото го купува (задълженията, натрупани заради тази разлика през последните няколко години, вече наближават 2 милиарда лева). За целта се предвиждаше малко (около 2%) повишение на цените за домакинствата. И по-голямо (между 13 и 20%) за бизнес потребителите на свободния пазар, което трябваше да бъде резултат от над двойно повишение на плащаната от тях такса „Задължение към обществото”. Тази такса представлява цената, която всички потребители плащат за покриване на разходите на НЕК за относително по-високите тарифи за „зелената” енергия и топлофикационните централи, както и по дългосрочни договори. Същевременно се очакваше чрез отдавна подготвяна наредба най-големите консуматори на енергия (тежката индустрия) да получат специална отстъпка от тази такса, за да не загубят конкурентоспособността си.

Бизнес организациите обаче остро протестираха срещу поскъпването и поискаха обхватът на тази специална отстъпка да бъде значително разширен. Правителството и парламентът откликнаха и под техния натиск КЕВР отложи началото на новия ценови период с един месец, за да се потърсят допълнителни резерви в системата. Например, нередности при ВЕИ централите и до 10% намаляване на разходите в държавните енергийни дружества. В края на миналата седмица пък бе обявена и друга мярка - нов данък от 5% върху приходите от продадената от всички производители енергия, а така събраните пари да влизат в нов фонд "Сигурност за енергийната система". Надеждата е по този начин да се реши едно сложно уравнение: хем балансът на НЕК да бъде изравнен, хем цените (както за домакинствата, така и за бизнеса) да останат непроменени.

Решенията за цената на тока: лесните или правилните?

"Претендираме, че сме намерили добро решение. Времето ни е скъпо, коства много пари. Дефицитът продължава да се трупа. Предпочитам да взимаме не лесни решения, а правилните“, заяви отговарящият за икономиката вицепремиер. Засега обаче, според двамата експерти, към които се обърнахме за коментар, превесът все още е на страната не на „правилните”, а на „лесните” решения.

С уговорката, че няма нищо черно на бяло, Калоян Стайков от Института за пазарна икономика казва: „Прави се съмнителен опит да се намери някакъв много крехък баланс между всички. Като в онези картинки, в които кули от камъни балансират върху ръбчета. Но буквално всеки повей може да бутне цялата система”. Според Стайков, налагането на 5% данък върху приходите на производителите автоматично се прехвърля върху крайната цена за потребителите. Сега, докато има разделение на регулиран и свободен пазар, това веднага ще стане реалност за бизнеса на свободния пазар, а в момента, в който се либерализира пазарът, тези 5% ще се прехвърлят и върху домакинствата. При това положение е много трудно да си представим, че цените биха могли да останат непроменени, а едновременно с това приходите и разходите на НЕК да бъдат изравнени, смята експертът. За да се компенсира например 5-процентното увеличение на цените от новия данък, повишението на таксата „Задължение към обществото” ще трябва да е много по-малко от планираното. В такъв случай обаче големи разходи на НЕК ще останат непокрити. От друга страна е трудно да се повярва, че ще бъдат разкрити толкова много злоупотреби и нередности, че да бъде компенсирана тази разлика.

Иначе, казва Стайков, в частта на ценовото си решение, която засяга домакинствата, КЕВР продължава доста грешни практики от миналото. Цените за небитовите потребители са по-високи от тези за битовите. Кръстосаното субсидиране се запазва и между регулирания и свободния пазар - така например регулираната цена на АЕЦ е 29.03, докато на свободния пазар търговете на АЕЦ започват от над 60 лева. Освен това съзнателно не се признават пълните разходи по производство и пренос на електроенергия.

Резервът е в държавните енергийни дружества

Председателят на Българския енергиен и минен форум Иван Хиновски казва, че КЕВР е успяла да предложи будещ респект ценови модел. А деформациите (като недопустимо големия ръст на цената за индустрията и освобождаването на износа от таксата „Задължение към обществото”) са резултат от политики на държавата и от данни, подадени на регулатора от държавните дружества.

Хиновски посочва, че фондът "Сигурност за енергийната система" е една от идеите в „План 17”, разработен още през 2012 година от експерти на енергийния форум. Този план съдържа неотложни мерки за предотвратяване на голямата криза в отрасъла, но досега никой не му е обърнал внимание.

Хиновски смята, че най-големите резерви са в държавните енергийни дружества. „Само който не е бил в системата макар и за малко, не знае за какви разхищения, безхаберие и прояви на явлението „Кой?” става дума. Няма да привеждам примери, но там е страшно! И десетте процента намаляване на разходите, за които се говори, са лесно постижима цел, ако някой наистина се заеме с проблема”, казва експертът.

Истинското решение - либерализацията

Истинският изход от кризата в енергетиката, според двамата експерти, е пълната либерализация на пазара, която, както обещават управляващите, ще настъпи от 1 януари догодина.

Само чрез истинска конкуренция могат да бъдат изчистени неефективностите в отрасъла, казва Калоян Стайков. Много важно е обаче как ще се направи либерализацията. Засега се говори за освобождаване на пазара на изхода му - за конкуренция при търговците на електроенергия, сред които домакинствата да избират. Само че заедно с това търговците трябва да могат да избират откъде да купуват електроенергия, а не да се запази НЕК като единствен купувач, който след това препродава енергията. Стайков се съмнява и в реалистичността на поставения срок - тепърва ще са нужни нормативни промени, а ще трябва и технологично време за тестване. В Чехия например либерализацията за битовите потребители продължи около три години.

От друга страна трупането на дефицити означава, че цената на електроенергията не е достатъчна, за да покрие съответните разходи. Да, наистина има злоупотреби в системата и те трябва да се изчистят. Но това, което трябва да разберем, е, че цената трябва да расте. А социалната политика да си я поеме съответното министерство, като разработи модел за модерно измерване на енергийната бедност и подпомагане на нуждаещите се, казва Стайков.

Хиновски посочва на свой ред, че на един либерализиран енергиен пазар всеки ще има богат избор от различни предложения за цени, видове договори и други енергийни услуги. И тогава ще настане спокойствие, каквото наблюдаваме сега на пазара на мобилните услуги.

„Либерализацията е спасението от непрекъснато измъчващата обществото фикция за цената на тока - висока ли е, крадат ли ни, лошите монополисти и т.н., което аз нарекох образно социална епидемия. Цената на електроенергията неизменно ще расте, както в цяла Европа и както при всички продукти и услуги, в чиято цена има висок процент технологични обновявания”, отбелязва Иван Хиновски и добавя, че вместо да кажат на хората истината, редица политици се превърнаха изведнъж в „експерти” и привлякоха общественото внимание с неосъществими обещания и абсурдни идеи за решаване на проблемите.

За Хиновски е неразбираемо и продължаващото неглижиране на въпроса с актуализацията и прекатегоризирането на социално слабите в енергийно отношение домакинства. Има нови европейски правила и категории, има редица нови изисквания за ясно определяне на тази група и включването ѝ към европейските програми за социално подпомагане. Именно това е решението на проблемите - реални пазарни цени на електро- и топлоенергията и подпомагане на онази група домакинства, които се затрудняват да си плащат потреблението, заключава експертът.