1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Новото ядрено самочувствие на Москва

18 ноември 2004

Ядрените оръжия се правят, за да прелитат хиляди километри - но понякога целите им са разположени съвсем наблизо.

https://p.dw.com/p/AsQv

Новите оръжия на Путин са предназначени всъщност за Русия - не във военно, а в политическо, и още по-точно в психологическо отношение.

Днес никой не се нуждае повече от нови атомни ракети. Системата на взаимно ядрено сдържане, която в продължение на 50 години държа в шах свръхсилите, действа в известен смисъл и след края на Студената война. Това състояние на нещата не променя и неразумното решение на американския президент Буш да се оттегли от Договора за съкращаване на антибалистичните ракети, за да може да изгради национална противоракетна система.

Какво цели тогава Путин с декларацията си, че Русия създава атомни ракети, каквито нямала и нямало да има никоя друга страна? Нима иска да повтори грешката на старото съветско ръководство, което се впусна в оръжейна надпревара и не на последно място по този начин допринесе за края на СССР? Или пък планира направо война? Едва ли. Дали пък смята да плаши терористите в Кавказ и другаде с атомни оръжия? Това пък още по-малко.

Не, мишената на Путин е самата Русия, най-голямата страна в света, притежаваща несметни енергийни резерви, злато и други ценни метали. Русия иска да бъде "глобален играч". Но въпреки целия си потенциал, тя си остава фактически политическо джудже, а в икономическо отношение се нарежда сред така наречените прагови държави. Московските милиардери, техните флоти от мерцедеси и строгият поглед на Путин не са в състояние да прикрият факта, че днес Русия далеч не е онова, което беше само преди 15-20 години.

Затова Путиновото тракане на оръжия, затова войнственото заявление на неговия министър на отбраната, че ядрената доктрина на Кремъл не изключвала нанасянето на пръв ядрен удар. От една страна руското ръководство иска да каже на сънародниците си, че няма да остави глобалното кризисно управление само на САЩ, вечния световен полицай. От друга страна Путин трябва най-сетне да предложи нещо на своите ниско платени и със смазано самочувствие военни: нови оръжия за повдигане на самочувствието, силни думи за егото.

Руските хора, които гледат как богатите стават все по-богати, докато те живеят по-зле, отколкото преди 20 години, също жадуват най-сетне за нещо, с което биха могли да се гордеят. Техните западнали болници, корумпирана полиция, скапана инфраструктура, спадаща продължителност на живота явно не стават за това. И Путин знае това. Затова сега той тръгва да прави ракети и да се изстъпва в ролята на силния на деня. Това е неразумно и неикономично. Но не е опасно.