Новият прагматизъм на Кремъл

Една от главните международни политически тема на изминалата седмица бяха напреженията между ЕС и Русия. Кореспондентът на Ди Цайт в Москва Йоханес Фосвинкел смята, че не само Кремъл, но и обикновените руснаци вече са отстинали към Евросъюза:

Руско-европейските отношения се влошиха през президентството на Путин. Преди десет години договорът за Партньорство с ЕС се смяташе за доказателство за волята на Русия да се европеизира. Тази идилична картина вече е поизбледняла. През изминалите 16 години у хората спадна копнежът да стават повече европейци. Твърде често руснаците изпитваха усещането, че ги третират като неравноправни юноши, твърде често европейските клетви в приятелство звучаха неискрено за руското ухо. В допитване на независимия Център Левада 71 процента от руснаците казват, че не се смятат за европейци. Мнозинството определя Русия като евразийска страна, която следва свой собствен път на развитие и притежава свои собствени ценности. Едва 16 на сто смятат, че западният модел е идеален. През 1996 година в тази група влизаха 25 процента от руснаците. Оттогава насам и Европа се промени. Групата на държавниците, които поддържат приятелски контакти с Путин, постепенно оредява. След германския канцлер Герхард Шрьодер и италианския премиер Силвио Берлускони, от политическата сцена слезе още един интимен приятел на Путин – френският президент Жак Ширак. Някои от дванайсетте държави – нови членки на ЕС, най-вече от Средна и Източна Европа – вече дори се опитват да променят балансите вътре в Евросъюза в полза на по-смелата конфронтация с Русия. Така и самият ЕС няма единна позиция. И обратно: интересите на Русия са ясни. Безвизов режим, по-тясна икономическа интеграция със Западна Европа и същевременно – ограничения за чуждестранните инвестиции в стратегическите сектори от руската икономика. С други думи – Москва иска да й се чува думата в Европа и да печели от сътрудничеството, без да се подчинява на външни правила. Желанието за бърза печалба произтича от новия руски прагматизъм, а енергийното си богатство Русия смята за достатъчна гаранция в това отношение. Много политици в Москва, които се занимават с външните отношения, все още са привърженици на теорията за сферите на влияние. Те не проявяват почти никакво разбиране към сложните механизми, по които функционира ЕС и към политическите средства и компромисите, служещи за балансиране. Докато ЕС мисли за общите ценности като основа на сътрудничеството в условията на взаимно доверие, Русия се ориентира главно към насрещна търговска дейност. В един стратегически документ на руското външно министерство от началото на април думичката “интереси” се появява почти сто пъти. “Ценностите” се споменават само четири пъти, и то най-вече в негативен план – като нещо, което разделя и създава конфликтен потенциал. Външният министър Сергей Лавров като същински капиталист говори за “пазара на идеите”, когато разсъждава над промените в скалата на ценностите. Русия се интересува само от глобалната конкуренция, а не от универсални ценности.