1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Вътрешните битки на лейбъристите

К. Цанев (ДЛФ, СП)8 април 2015

Ед Милибанд иска да стане премиер и е с изравнени шансове с консерватора Дейвид Камерън. Той обаче отрича идеите, с които Тони Блеър навремето модернизира партията. А това може да му изиграе лоша шега на изборите.

https://p.dw.com/p/1F47k
Лидерът на британските лейбъристи Ед МилибандСнимка: Reuters/Suzanne Plunkett

Датата 1 май 1997 година е забележителна в историята на Лейбъристката партия - след 18 мъчителни години в опозиция, лейбъристите печелят грандиозна победа и Тони Блеър става министър-председател. Старата Лейбъристка партия беше със социалистическа окраска, беше тясно обвързана със синдикатите и вътрешнопартийно разединена. Докато през 1994 година начело на партията не застана Тони Блеър, който я обнови изцяло. Новите лейбъристи се обявяват за икономически либерализъм, за повече икономика и благосъстояние, за законност и ред. И техният кураж за промени и трудни решения бе възнаграден - пътят за завръщането им във властта е открит.

Запазената марка "нови лейбъристи"

Сплотеност и дисциплина: дълго време това бяха максимите на "новите лейбъристи". След това председател на партията стана Гордън Браун и през 2010 година лейбъристите изгубиха изборите. "Лейбъристите направиха фантастични неща за страната. И никой не може да ни отнеме тази заслуга. Но по-важно е какво ще направим оттук нататък!". С тези думи бившият външен министър Дейвид Милибанд се кандидатира за лидерския пост през 2010 година. Но партията решава в полза на по-малкия му брат Ед Милибанд, който стои още по-ляво от него.

Смяната на поколенията разчиства и старите етикети: наричат Милибанд още "Червеният Ед" - прякор, с който се подчертава разграничаването му от курса на Тони Блеър. Водещият коментатор на седмичника "Обзървър" Ендрю Раунсли казва по този повод: "На него не му остана нищо друго, освен да се дистанцира от наследството на "новите лейбъристи", чиято политика беше изключително непопулярна. Особено по отношение на войната в Ирак и либералните позиции по въпроса за миграцията. Той обаче отива твърде далеч - твърди, че цялата онази епоха е била грешка".

Промяна в курса

Лейбъристките кандидати избягват всякаква близост с бившия премиер Тони Блеър в предизборната кампания, защото той трупа милиони като съветник, обикалящ целия свят. Не на последно място Ед Милибанд обосновава промяната в курса на партията и с финансовия срив: той е привърженик на по-строгото регулиране на финансовите пазари и по-високите данъци за богатите и настоява за изграждането на повече социални жилища. "Правилно е, че загърбваме "новите лейбъристи". Защото те си замълчаха за обществената отговорност на хората по върховете. И защото не посмяха да им потърсят сметка", казва Милибанд.

Großbritanien Tony Blair Wahlrede 07.04.2015
Април 2015: бившият премиер Тони Блеър говори пред членове и симпатизанти на партията в СеджфийлдСнимка: Ian Forsyth/Getty Images

Изглежда той успява да сплоти Лейбъристката партия след ерата на Тони Блеър. Все още обаче не е намерил нов етикет на своята политика, който да запали и избирателите. От известно време Милибанд се опитва да ги спечели с лозунга "One Nation Labour". Милибанд обаче не е много убедителен, твърди политическият наблюдател Раунсли: "Мисля, че той прави стратегическа грешка, отричайки изцяло наследството на "новите лейбъристи". Защото има много избиратели, които са тясно свързани с техните идеи за силна икономика, почтено общество и функциониращи обществени институции", казва той.

Наследството на Тони Блеър

Това, че Ед Милибанд игнорира постиженията на "новите лейбъристи", включително модернизирането на партията и превръщането ѝ в привлекателна алтернатива за амбициозното средно поколение млади хора, може да се окаже катастрофално за партията. Все пак създателят на "новите лейбъристи" Тони Блеър печели три последователни избора. И Ед Милибанд тепърва трябва да го догонва.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата