1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Новата игра за надмощие в Косово започва

2 април 2007

Поради липсата на перспектива за постигане на договореност между Прищина и Белград, проблемът за окончателния статут на Косово стигна до задънена улица. ЕС не може да намери единна позиция по въпроса, а това е от полза за Русия, се констатира в следната публикация на Зюддойче Цайтунг.

https://p.dw.com/p/Atbk
Снимка: AP


Мирно или белязано от насилие ще е бъдещето на Косово? Отговорът на този въпрос зависи изцяло от готовността на албанците да проявят търпение. По всичко изглежда, че са напразни надеждите за намиране на бързо решение на проблема след като специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари представи на Съвета за сигурност плана си за Косово. Тази безизходица се дължи най-вече факта, че ЕС не може да намери единна позиция по въпроса дали новият статут на Косово може да бъде очертан въпреки противопоставянето на Москва и Белград. Търсенето на изход от тази задънена улица се очертава да бъде дълго и трудно, тъй като отделни страни-членки на ЕС се опасяват, че решението за Косово би могло да се превърне в пример за подражание за малцинства в други европейски държави. На плана на ООН, кйто предлага наблюдавана независимост за Косово, се противопоставят най-вече Испания, изправена пред исканията за независимост на каталонците, Кипър, който се сблъсква с проблема за Севернокипърската турска държава, както и Словакия. Ето защо ЕС е изправен пред една единствена възможност – търсенето на консенсус с Белград и Москва на преговорите в Ню Йорк. В рамките на неформална среща на върха, проведена миналия уикенд в Бремен, европейските външни министри се обединиха около позицията решението на Съвета за сигурност по въпроса да бъде обвързващо за бъдещия статут на Косово. В противен случай ще бъде запазено статуквото, което премахва възможността за едностранно признаване на Косово – опция, предлагана от някои страни-членки на ЕС, в отговор на отказа на Москва и Белград да се съгласят със създаването на независимо Косово. Русия оповести вече, че ще одобри само такова решение за областта, което е в съответствие с исканията на Сърбия.

Продиктуваната от разногласия необходимост, която принуждава европейците да търсят консенсус с Русия и Сърбия, би могла обаче да се окаже накрая една голяма добродетел. Русия се озовава в ролята на страна, носеща директна отговорност за мира и стабилността на Балканите. Ако преговорите в Ню Йорк завършат без конкретен резултат и поради тази причина статуквото в Косово бъде продължено, ООН и НАТО ще загубят контрола над областта, а това не е в интерес на Русия. Владимир Путин, който иска да възвърне на страната си реномето на голяма световна сила, надали би искал да поеме на свое рамене вината за избухването на нова война на Балканите. Солидарността на Путин спрямо Сърбия ще приключи в момента, в който руските интереси се окажат застрашени. А към тях принадлежи и отдавна преследваното тясно пъртньорство с ЕС.