Ноам Чомски, шеф-дисидентът на свободния свят

Това са лъжи, пуснати в обръщение от американците и от главния мотор на медийната им машина вестник "Ню Йорк таймс", за да отклонят вниманието от безобразията на собствената си войска във Виетнам.

Авторът на тази теория не е луд. Той е един много търсен политически коментатор, или както го представи гордо преди няколко години неговият университет: "най-цитираният аутсайдер на света" редом с Шекспир, Маркс, Фройд, Платон или Библията, с една дума това е Ноам Чомски - един от титаните в полето на лингвистиката. Оптимизмът на неговата философия на езика обаче е в рязък контраст с политическото затъмнение, поразило мозъка на 76-годишния учен и активист на антиглобализационното движение.

Отричането на геноцида в Камбоджа е просто най-голямото изсилване на Чомски, към което трябва да се добави разбира се и поставянето в кавички на Холокоста. Това вече създаде проблеми дори и на най-верните му привърженици. Но всичко бе забравено и простено на 11 септември 2001. Професор Чомски незабавно даде поредица от интервюта, в които обясни, че милионерът Осама бин Ладен бил отмъстителят на Третия свят, затова било логично да удари в сърцето на глобалния капитализъм. Освен това той предрече, че американците възнамерявали да извършат геноцид в Афганистан. Може би е излишно да се споменава, че памфлетът, в които тези възгледи бяха подробно развити, незабавно стана бестселър.

Ноам Чомски, син на един известен хебраист, е единственият интелектуалец от ранг, който играе роля във всъщност антиинтелектуалното движение на антиглобалистите. Може би защото за разлика от неговата доста сложна лингвистична теория, политическият му мироглед никога не е бил особено комплициран. Напротив, той е дори доста механичен: съществува само натиск и съпротива, причина и следствие. Всяка омраза има рационално обяснение, всяко оплакване е оправдано щом идва от онеправданите. Няма ирационални масови движения. Лошите са многонационалните концерни, добрите - всички освободителни движения по света. Оттук следва: най-лошите са САЩ, следвани от Израел. Какво чудно, че някои европейски десни радикали си служат с цитати от писанията на професор Ноам Чомски?