Сега вече няма да се церемоним – това приблизително каза британската правителствена ръководителка Тереза Мей след последното терористично нападение в Лондон. Това беше третият атентат в рамките на три месеца, тоест - крайно време за твърда реакция. Тереза Мей настоява преди всичко за по-тежки наказания в случай на тероризъм и засилен ангажимент в борбата срещу ислямизма и екстремизма.
Пестеливите консерватори и немощната полиция
Не е ясно дали избирателите непременно ще я възнаградят за тези усилия. Защото именно тя като министър на вътрешните работи съкрати 10 000 работни места в полицията, понижи заплатите на полицаите и така създаде усещане за апатия в цялата служба. Един млад полицай във Великобритания едва изкарва пари за прехрана. Тоест, кой ли би се хванал на такава работа?
Ако обаче иска навреме да открие престъпниците наоколо, обществото има нужда от непоколебим полицейски ангажимент на място. Знае се, че именно във Великобритания виреят доста потенциални терористи, родени и отрасли в страната. А съкращенията на Тереза Мей засегнаха най-вече патрулиращите полицаи, които най-добре познават своите квартали. И които открай време черпят от хората на място информация за определени джамии и проповедници, след което внимателно проверяват наученото – за разлика от случилото се в Манчестър, където тъкмо проверката не беше сработила.
Затворени паралелни общества на мюсюлманите
Във Великобритания от години съществува национална програма срещу радикализирането, която дори доведе до някои успехи. Въпреки това ефектът е незадоволителен. Някои мюсюлмански групи се борят срещу програмата за превенция, защото я смятат за дискриминираща. В редица квартали на големите британски градове от години виреят паралелни общности, които живеят затворено и в пълна изолация от манталитета и всекидневието на съвременното европейско общество. В тези квартали действат шериатски съдилища, а в някои мюсюлмански училища без никакъв външен контрол се преподава консервативен ислям. И двете големи британски партии носят политическата отговорност за това сбъркано развитие. Водени от някаква криво разбрана политическа коректност лейбъристите дълго време си затваряха очите за проблемите на мюсюлманските квартали. Но и консерваторите тежко се провалиха поради нежеланието си да наложат поне някакъв контрол над мюсюлманските училища. Те просто не искаха да се конфронтират с гръмогласните говорители на някои мюсюлмански групи.
Само с палка срещу терористите?
Само с нови закони нищо не става. Необходими са смели реформи, за да може Великобритания да се противопостави на тероризма вътре в собствените си граници. Невъоръжените улични полицаи – каквато е отколешната британска традиция – отдавна са изостанали от духа на времето. Полицаят, който смело атакува терористите на моста в Лондон, въоръжен само с полицейска палка, днес е обявен за обявен за герой. Но ако имаше служебен пистолет, той можеше да предотврати втората фаза от атентата, когато извършителите се нахвърлиха с ножове срещу минувачи. Съкращенията в полицейския апарат навярно ще бъдат отменени. Но във Великобритания е нужно още нещо: честен разговор за грешките от миналото и за реалната обстановка в някои общини. Правителството трябва да потърси сътрудничество с многообразните мюсюлмански общности и да разговаря с тях - а не за тях. Да приемаш все нови и нови закони срещу тероризма – това си е просто успокоително хапче. А през последното десетилетие бяха гласувани общо 11 такива.
Може ли Тереза Мей да се справи с предизвикателството? Като вътрешен министър тя беше твърде тесногръда, безидейна и всъщност не постигна кой знае какви успехи. Нейният съперник Джереми Корбин пък няма политически опит и не е склонен да подхваща горещата тема за тероризма, която е недолюбвана в лявото политическо пространство. А британските избиратели, които се чувстват безпомощни след последните атентати, на изборите в четвъртък навярно ще се взират унило в избирателните бюлетини.