"Не знаем дали ще се приберем живи и здрави"

Амир, Нури, Мухтаба и Иса са били екстрадирани от Германия. Слушаме разказите им, четем аргументацията на германските власти, а четиримата мъже не спират да ни обясняват колко ги е страх да живеят в Кабул. Тъкмо в този момент ни застига страшната новина за атентата срещу шведската хуманитарна организация "Operation Mercy", при който загина и една германска гражданка. Новина, която ни шокира и плаши. Всеки атентат е ужасяващ, независимо дали е бил извършен в Кабул, Париж, Брюксел, Ница или Берлин.

Звъним на наши хора в Кабул, за да научим повече подробности. Следим и съобщенията на афганистанските колеги. Информираме семействата си, че сме живи и здрави. Приятели и колеги ни се обаждат, в Whatsapp валят съобщения. Екстрадираните от Германия младежи разбират достатъчно добре немски, за да следят разговорите ни с родината. Слушат потресени и ни изказват съболезнованията си.

Живот в страх

Уликите сочат, че атентатът е бил насочен срещу чужденци. И по точно - срещу жилищен комплекс на хуманитарната организация. Атаката отнема живота на един афганистански охранител и на една германска сътрудничка на организацията. Афганистанецът е бил обезглавен, а една финландка, също сътрудничка на "Operation Mercy", е била отвлечена.

Това далеч не е първият атентат, насочен срещу чужденци в Кабул. От началото на годината в афганистанската столица са извършени поне седем тежки атентата, при които бяха ранени или убити стотици хора. Отговорност за тези деяния поеха или талибаните, или т.нар.”Ислямска държава”.

През последните дни афганистанската столица изглеждаше необикновено спокойна. Хората, с които разговаряме там, ни посрещат приятелски и открито. Но твърде бързо ни става ясно колко измамно е това спокойствие.

В Кабул никой не може да бъде сигурен за живота си. Всяко място, което днес смятаме за безопасно, утре може да се превърне в обект на кърваво нападение. Преди да отпътуваме от Германия, сме се наговорили стриктно да спазваме всички правила за сигурност, които важат при работа в кризисни региони. Това е единственото, което можем да направим за собствената си сигурност.

Питаме всички наши събеседници дали одобряват решението на САЩ и на техните съюзници от НАТО да изпратят още свои войници в Афганистан. Един ни казва, че това е безсмислено, след като всички останали фактори, от които зависи сигурността в страната, си остават непроменени. Друг смята, че първо самите афганистанци трябва да се обединят около една обща цел, а членовете на правителството трябва да започнат да действат решително, вместо само да се карат помежду си. Трети казва,че не вижда никакъв смисъл в изпращането на чуждестранни войници, след като те нямат право да воюват. А четвърти е на мнение, че силите на НАТО са се провалили и че в Афганистан трябва да бъдат изпратени войски на ООН.

Страна в състояние на война

Всички тези отговори са много различни, но при всеки един от тях прави впечатление, че никой от афганистанците, с които разговаряме, не се чувства сигурен в Кабул. Твърде често чуваме изречението: „Когато сутрин напускаме дома си, не знаем дали вечерта ще се приберем живи и здрави”.

Терорът и насилието са част от делника в афганистанската столица. Към тях трябва да прибавим и набезите на многобройните престъпни банди - отвличанията се превърнаха междувременно в истински бизнес. Казано накратко: Афганистан е страна, която се намира в състояние на война. Международните военни мисии, които са в Афганистан вече 16-та година, донесоха известен напредък, но не успяха да подсигурят мир и сигурност.