Сатирично от Иван Кулеков

Нещо става в тази държава. Вече 24 часа няма дерайлирал или самозапалил се влак. Правителственият самолет кацна. Нито един военен завод не излита. Въпреки че прикапа дъждец, градският транспорт продължава да се движи (час закъснение е без значение). Съобщава се за пет души, преминали границата без да бъдат ограбени от митничари. Никой не е търсил по спешност лекари, за да им чупи главите. Няма бит от Сидеров полицай. Съдилищата са оправдали само трима доказани убийци. След като Петко Сертов беше открит от жена си, същата е била изпратена от ДАНС да търси изчезналия малайзийски самолет.

Освен това: премиерът не е пощипвал Ангела Меркел; президентът не се е заканвал да удуши Русия с "ей тия две ръце"; националистите не са настоявали страната веднага да се присъедини към Крим; ДПС не са обещавали да превърнат България в Косово на Балканите.

И по върховете на държавата всичко е спокойно: на Азис не му е покарвал нов полов орган; от двайсет изтъкнати чалгаджийки само пет са показани в централните новини на националните телевизии - две са се влюбили във футболисти, а на останалите три са им прозирали блузките и прашките; вече втори ден никой не е бил Кубрат Пулев.

Вносният ужас не го бива

Дотолкова бяхме свикнали с ужаса, че той започна ужасно да ни липсва. Медиите, които се хранеха с него, изтръскаха с отчаяна надежда бюлетините на МВР, сводките на спешна помощ, заявките в погребалните бюра и като не намериха нищо за copy-paste в тях, се принудиха да превеждат ужас от чужбина: мумия проговорила, звезда се дрогирала до смърт, не се е дрогирала, а се обесила и не се е обесила, а отишла в „Ислямска държава“ да я обезглавят, а звездата не била Мадона, най ни била Елвис Пресли.

Лошото на вносния ужас е, че той - вари го, печи го - не става за домашна употреба. Не възбужда. Не вдига така хубаво адреналина като българския ужас. Не те кара да се чувстваш като онзи бог от „Апокалипсис сега“, който спокойно си пали цигарата, докато около него избухват бомби и хвърчат глави и черва. Не те предизвиква да си пуснеш на max нито „Полетът на валкириите“ на Вагнер, нито „Води ме в някоя квартална кръчма“ на Ивана.

До пълно обезличаване

А и друго: липсата на ужас води до пълното ни обезличаване. Нямаме повод да отидем пред парламента и да изкрещим на своите избраници, че те са виновни за дереджето, че те са нищожества и нецензурни думи. Тоест, ето ни нас, които не сме виновни за дереджето, не сме нищожества и нецензурни думи.

Абе, ужас! От 24 часа сме заприличали на пълни скандинавци. Седим на маса да вечеряме и гледаме новини, а няма какво да коментираме. Отчуждаваме се ежеминутно. Събираме се по кръчмите уж да се видим, да отпуснем, да се веселим, а няма кого и какво да напсуваме. В интернет форумите – там, където преди гореше и трещеше – пепел. Фейсбук профилите ни окапват като гнили круши…

И ето, пак стигаме до въпроса, който израсна като паметник на българската демокрация: КОЙ? И ДОКОГА?