Непримиримите позиции на управляващи и опозиция в Унгария

Обстоятелствата около честването на 50-та годишнина от унгарското антикомунистическо въстание отнеха много от блясъка, който излъчваше Унгария в годините непосредствено след промените. Телевизионните кадри с барикади, сбъсъци и сълзотворен газ покриха същинските прочини за кризата, в която се намира доскорошния отличник сред източноеропейците. А именно: унгарското общество е дълбоко разединено и това се отразява в политическия лагер като в огледало. Правителство и опозиция са застанали неприримиримо едни срещу други. И помен няма от онзи национален консенсус, благодарение на който Унгария постигна така успешно целите си в преходния период към демокрацията, по пътя към членството в НАТО и ЕС.

Първият повод за изтласкване на нарастналата непримиримост между управляващи и опозиция беше изявлението на министър-председателя- социалист Ференц Дюрчани, в което той признава, че партията му е спечелила изборите с лъжи. Но дори и да беше подал оставка, както искаше парламентарната опозиция и президентът, това нямаше да разреши бюджетните и финасови проблеми на страната. Това, от което страната има нужда е реформистка програма, зад която да застанат двете големи политически сили – социалистите и десния опозиционен съюз. Впрочем такава програма беше подготвена от премиера Дюрчани въпреки съпротивата на собствената му партия и той смята да япрокара заедно с колиционния си партньор от либералния политически лагер. Това обаче ще бъде възможно едва тогава, когато дясната опозиция спре да нарича управлението на страната комунистически режим и да равнопоставя социалистите с предшествениците им – комунисти. Ако се вярва на социологическите проучвания противоборството между управляващи и опозиция е довело до сплотяване на социалистите и привържениците им. Сред поражението им на местнитие изпори социлистите отново могат да разчитат на по-голяма подкрепа. В същото време дясната опозиция губи от груби грешки, като например изявлението на лидера й Орбан в Страсбург, в което той призова Европейската комисия да спре парите за Унгария, докато тя се управлява от социалиста Дюрчани.

Освен това унаграската опозиция осъзна, че Дюрчмани не може да бъде премахнат от власттта с уличини митинги. Ето защо Орбан прави всичко възможно, за да предотврати осъществяването на предложената от премиера реформаторска програма, като настоява части от нея да бъдат подложени на референдум. Така че сега приложението на правителствената програма зависи от решението на конституционния съд, който трябва да се произнесе върху предложените от Орбан въпроси за референдум. Това може да се проточи до средата на идната година. В същото време поставените от Орбан въпроси за искания от него референдум издават едно: въпреки всички съмнения и опасения, дясната опозиция не се стреми към същинска промяна в икономическата политика на правителството. Тогава, пита се, какво ще предприеме опозиционната партия ФИДЕС на Виктор Орбан, за да не остави впечатление за това, че все пак признава обявения от нея за пресона нон грата премиер.

Признаването на Дюрчани ще намали влиянието на Орбан извън тесния му кръг привърженици. От друга страна обаче, ако Орбан не поставя ултиматуми, не призивова хората да излизат по улиците и не обявява по митинги нуждата от унищожението на социалистите, то тогава дори и управляващата фракция няма да застава плътно и задружно зад иначе оспорваните реформаторски намерения на премиера Дюрчани. С други думи ситуацията в Будапеща може да бъде обобщена така: опозицонният лидер Орбан държи на власт социалистите, а премиерът-социалист Дюрчани стплотява дясната опозиция.