Нека Том Круз бъде Щауфенберг!

Балканите са и остават голямата външнополитическа строителна площадка на ЕС – пише седмичникът ДИ ЦАЙТ. Русия блокира решението за бъдещия статут на Косово, което изпълва Сърбия със задоволство, разваля още повече настроението на двата милиона косовски албанци и повишава нервността сред мироопазващите сили там.

Междувременно – отбелязва “Ди Цайт” – Белград с подкрепата на Москва се опитва да противопостави едно на друго различните искания на Европа. Косово или Младич, гласи актуалната тактика за преговори на сърбите. Подобни сделки са разбира се част от политическия гешефт, но в Брюксел би трябвало добре да си помислят кой диктува тук условията.

Германският седмичник отбелязва, че преговорите с Хърватия и Македония вървят много по-добре, само че тези новини се затъмняват от другия проблемен случай на Балканите. Преговорите за асоцииран статут на Босна стагнират, защото етническите разделителни линии в тази страна се задълбочават. Босна все още е под надзора на ЕС и международната общност – но те са просто безсилни.

В момента ЕС не иска да чува за приема на нови страни – подчертава “Ди Цайт”. Примамката на европейската интеграция изгуби притегателната си сила, а с това намалява и способността на Европа да направлява процеса на реформи на Балканите. Това се знае и в Белград, Сараево и Прищина.

В друга статия седмичникът “Ди Цайт” се спира на разгорялата се в Германия дискусия: бива или не бива холивудската звезда Том Круз да играе ролята на граф Щауфенберг, икона на съпротивата срещу нацизма, и да снима на оригинални обекти в Берлин. Причината за възраженията срещу Круз е членството му в оспорваната Сциентоложка църква.

Наблюдателят на “Ди Цайт” Йозеф Йофе подема темата, но я издига на друго равнище. Оказа се – пише той, - че въпросът не е “какво”, а “кой”, което пък повдига един друг въпрос: работа на държавата ли е да се занимава с личните убеждения, колкото и да са откачени? По-остро формулирано: истинското изпитание за либерализма настъпва тъкмо тогава, когато претенции към него проявяват хора, които не ни харесват; например, защото принадлежат към някоя “секта” или “култ”.

Добре, – продължава Йофе – сциентолозите използват слабите и нещастните и ги подчиняват на своите интереси. Но работа на държавата ли е да пази хората от собствената им глупост? В такъв случай либералната държава много бързо би се изродила в свръхдържава, бранеща не свободата на гражданите, а собствената си власт. В либералната държава се наказва не вярата, колкото и да е идиотска, а деянието. Какво е сторил Том Круз, та му се забранява да снима? Откога питаме актьорите на какво или на кого се кланят?

След 1945 нашата държава се превърна в образцов либерален организъм; нейното самочувствие не се нуждае от вътрешния враг. Така че нека оставим Том Круз да се занимава с каквото си иска и нека му покажем, че в своята невъзмутимост нашата държава е отдалечена на светлинни години от онази държава, която екзекутира един човек като граф Щауфенберг – заключава наблюдателят на седмичника “Ди Цайт”, Йозеф Йофе.