1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Неграмотността в Италия

2 февруари 2004
https://p.dw.com/p/AuTI
Красивото лице на телевизионната говорителка се изкривява когато стига до последната новина: близо една трета от италианците не могат да четат и пишат както трябва. За една така горда и богата на традиции страна, навлязла в последния етап на своето исторически безпримерно икономическо чудо и сега напираща в ерата на информационните технологии, резултатите от студията на Университета Кастел Сант Анджело наистина са отрезвяващи. А фактът, че тази новина изобщо се добра до телевизията, където от сутрин до вечер тече един безкраен купон с танцьорки, футболисти и крещящи говорителки, е истинско чудо.

При това Италия има извънредно начетен правителствен шеф. Премиерът Берлускони се хвали, че знаел наизуст цели пасажи от "Божествена комедия" на Данте. Само че той все пак е натрупал своето многомилиардно богатство най-вече от телевизията. Дали телегеничният министър-председател не е допринесъл сам за това, че броят на неграмотните е най-голям там, където се намира основната част от избирателите му, именно в бедния юг на страната?

По-скоро се налага обратният извод: тъй като ограмотяването достигна крайните региони на полустрова с голямо закъснение, затова семплите послания намират тук най-голям отклик. Впрочем недоразвитият Юг, с неговите почти феодални структури, е дал не само емигранти, но и един амбициозен елит от класически образованата буржоазия. Бенедето Кроче е само един от многото примери за южняци, направили кариера в университета и политиката. Простите хора, доколкото не заминават отвъд океана, остават закрепостени на нивата и по правило без образование.

И днес още, една трета италианци напускат училище преди 18-та си година, а що се отнася до успешното завършване на университетското образование, Италия се нарежда междувременно след Мексико. Италия изобщо не може да се сравнява със страни с голям дял от висшисти и високи инвестиции в образованието - като Корея или Канада, - показва лоши резултати и в рамката на Европа. Огромният брой неграмотни все още не е навредил на икономиката на страната, славеща се със своите велики тоскански словотворци Данте, Петрарка и Бокачо. Напротив - за простата работа във фабриките и услугите, на която италианската икономика дължи своето експортно чудо, все още не е нужна способността за четене и писане.

Междувременно неграмотността започва обаче да тревожи политиците и бизнеса, тъй като пречи на усвояването на редица технически нововъведения в частния и професионалния живот. За да не се стигне до непоправимо изоставане, италианската държава стимулира достъпа до Интернет със субсидии. Само че това не е голяма помощ за онзи, който не може или не иска да чете. По този начин легастеничната третина от италианската нация е застрашена да изпадне от икономически обусловената неграмотност на феодализма в самодоволното безхаберие на неграмотната телемания.