Невъзможният избор на Нео
3 януари 2011Коментар на Еми Барух:
Докато захласнати гледаме за пореден път "Матрицата" - филмът-библия на новото столетие, наречен в един анализ "ясно и просто учебно помагало на тема свобода", се опитвам да си отговоря на въпроса защо поколението, което се идентифицира с Нео, т.е. с героя, който задава алтернативите и поема отговорността от последствията на своите избори, е поколение на емигрирали извън социалното момчета и момичета, които в реалния живот не просто отказват да се ангажират с обществено значими каузи, но и не желаят да се включват в тяхното анализиране.
Да живееш напук на живота
Къде и кога се скъса нишката между тях и предшествениците им - носителите на политическата промяна; на какво се дължи шокиращото безразличие към теми като социалната справедливост, правата на човека, ролята на държавните институции, ценностната система на обществото… Доколко този феномен е локален и доколко е глобален?
Безспорно - повсеместното дискредитиране на политическата каста е един от белезите на новото време. Политиците и на Запад, и на Изток се възприемат от младите като безнравствени, корумпирани, цинични и лицемерни. Причините са много и диагнозата е тежка.
В изследване, озаглавено "Новите млади и новите медии", авторите анализират пропастта между поколенията и се спират на "гнусливото отхвърляне на политическото" в ценностната им система. За тях "политика" е мръсна дума - синоним на частен интерес, самореклама, агресия, кариеризъм. Това е наследството, което им оставиха предшествениците.
Самотата на цяло едно поколение
Приютени във виртуалния свят на своите бързопроменящи се субкултурни групи, отчуждени от местата на реалното общуване, днешните млади сърфират с лекота в Мрежата, често пъти под прикритието на своята анонимност. Отрекли онзи разбъркан свят, в който им се случи да живеят, те бягат от обществено значими каузи, защото не вярват на лексикалния апарат, с който елитът говори в публичното пространство.
Ще мине време преди да осъзнаят, че тяхното приобщаване към една глобална култура, в която няма граници, е израз на измамна свобода и води до драматичната самота на цяло едно поколение. Независимо дали ще изберат червеното или синьото хапче…