На 17 април законно приключва управлението на Рауф Денкташ

Старият мъж не се кандидатира повече за поста. В продължение на 30 години – или с четири години повече от Папа Йоан Павел Втори, Денкташ беше водач на турската народностна група на острова. 81 годишният междувременно е доайенът сред държавните глави по света. Неговият политически проект обаче – Турската севернокипърска република - се провали напълно. Управлението на политветерана Денкташ започна през 1975 година след турската инвазия от 1974 година и създаването на държава в северната част на острова. В продължение на три десетилетия Денкташ беше безспорният водач на турската народностна група в Кипър, в наши дни обаче социологическите допитвания сочат, че неговият политически противник Мехмет Али Талат, получава ясен вот на одобрение от близо 60 на сто.

Републиката на Денкташ от самото начало имаше малко шансове да оцелее. ООН реагира на основаването и като обяви ембарго, което е валидно и до днес. Натискът от страна на великите сили предотврати дипломатическото признаване на мини-републиката. През май миналата година ЕС прие в общността единствено гръцката кипърска република, като единствена законна представителка на островната държава. Нейната съпротива пък и до днес е пречка за Брюксел да възнагради кипърските турци за това, че гласуваха със “Да” за плана на Кофи Анан за обединяването на острова и по този начин да предотврати икономическата изолация на турския север. Севернокипърската турска република безпомощно виси прикачена към Анакара и е изцяло зависима от тамошна помощ. Цялата поща, телефонните линии, въздушния и корабен трафик – всичко преминава изключително и само през Турция, а за пътувания до чужбина кипърските турци се нуждаят от турски задгранични паспорти. Турската лира е официалната валута, а Анкара година след година пуска “огромни финансови инжекции” на малката държавица . Не на последно място, Турция е изпатила 35 000 свои войници, които според официалното обяснение – трябвало да пазят кипърските турци от нападенията на кипърските гърци. Нищо чудно, при това положение, че светът вижда само една държава, там където Анкара и Денкташ твърдят, че имало две.

Денкташ чисто и просто не успя да постигне създаването на собствена нация на остров Кипър. Кипърските турци през 1974 година поздравиха турскат армия като спасителка и освободителка, но политиката на Анкара впоследствие отчужди кипърските турци от родината - майка. Турската армия се чувстваше и държеше като единствена господарка на острова, а Турция наводни Кипър с преселници от Южен и Югоизточен Анадол, до такава степен, че кипърските турци се почувстваха отново в ролята на малцинство – този път в рамките на своята си “турска кипърска държава”. Много от тях междувременно напуснаха Кипър за винаги. 40 000 кипърски турци живеят в момента в чужбина, по-голямата част от тях в Лондон. Онези, които останаха на остров Кипър полагат усилия да напуснат мястото колкото се може по-скоро. Откак са отворени границите, близо 30 000 са кандидатствали и получили паспорта на Република Кипър, който им осигурява свобода на пътуванията из Европа. 50 000 нови молби за паспорти вече са подадени. Когато и те бъдат обработени, Севернокипърската турска република ще стане нещо като държава без население. В продължение на целия си политически живот Денкташ се бори в името на държава на кипърските турци. Днес те бягат от тази държава – тъкмо в резултат на водената от него политика.