На 13 август преди 46 години беше издигната Берлинската стена

Граничните съоръжения между Източен и Западен Берлин се състоят от 155 километра бодлива тел и една бетонна стена със средна височина 3,60 метра. Това съоръжение разделя днешната германската столица в продължение на близо 30 години. Тази година, точно в навечерието на 13 август в архивите на бившата Държавна сигурност на бившата ГДР беше открит документ, чието съществуване дълго се оспорваше: заповед за незабавна стрелба на месо в случаите, когато граничари от някогашната ГДР са се опитвали да преминат в тогавашната ФРГ. Само край Берлинската стена по време на Студената война бяха застреляни 133 граждани на ГДР. Днес един посетител разказва:

“Още си спомням как един войник прескочи бодливата тел, за да избяга на Запад. И съобщенията, че за пореден път е бил застрелян човек при опит за бягство. Просто не можеш да си представиш, че това са сънародници: германци, които стрелят по германци.”

Откритите тези дни документи показват, че в граничните войски на ГДР от 1968 до 1885 година е съществувало специално тайно подразделение, което е следяло самите граничари. Именно в инструкциите на това подразделение се казва: “Не се колебайте да използвате огнестрелно оръжие, включително и в случаите, когато в опита за бягство участват жени и деца. Защото предателите често се възползват от това обстоятелство.”

16-годишната берлинчанка Забрина не е била родена, когато падна стената. Днес тя се е изкачила до наблюдателната кула, после е разгледала изложбата с архивни документи, филми и записи от онова време.

“Като си помисли само човек как са се опитвали да се прехвърлят оттатък и как са стреляли по тях... И че човек не е можел да живее както си иска, че е бил принуден да стои само тук...”

Много от туристите се чудят, че от Берлинската стена почти нищо не е останало. Историчката Габриеле Кампхаузен обяснява:

“Най-вече чуждестранните туристи непрекъснато задават въпроса “Къде могат да се видят останки от Стената?”. Най-вече те събудиха политиците. Защото през 90-те години почти никой не се интересуваше от историята на Стената и общественото й, научното й преработване.”

Когато през ноември 1989 година Стената първо беше отворена, а малко по-късно и съборена, известно време всички сякаш са държаха на дистанция от тази болезнена глава в германската история. Отчасти поради това в Берлин са останали много малко запазени сегменти от Стената. На повечето места само наземната маркировка напомня откъде е преминавала тя. За Габриеле Кампхаузен са важни не само бетонът и бодливата тел, с които винаги се асоциира стената, но и усещането на хората за нея:

“Мисля, че колкото повече време минава, в главите ни се отварят все повече нови врати и прозорци. Отварят се нови дискусии. Най-малкото поради това, че новите поколения изобщо не са лично засегнати от историята на Студената война. Те задават въпроси, които на нас никога не биха ни хрумнали или които ние без да щем сме табуирали.”