Национализация в Боливия

Боливийският президент държи на думата си. Това е хубавото, което може да се каже в момента за Ево Моралес – може би единственото хубаво за него. Като национализира петролните и газовите ресурси на страната, левичарският президент на Боливия спази предизборното си обещание: да анулира извършената през 90-те години приватизация на енергийния сектор.

Само че акционизмът на Моралес напомня на един друг фатален експеримент. Когато в началото на 70-те години чилийското правителство национализира производството на мед, отчуждените чуждестранни инвеститори парализираха страната. Заплахите на Моралес, че ще изгони фирмите, които не желаят да сключат нови договори, не са празна популистка реторика – каквито са твърденията му, че сега се слагал край на обирджийството от чуждестранните корпорации. Още повече, че както обяви той предстоят национализации и в други сектори на националната икономика.

Явно Моралес е твърдо решен да следва неотклонно политиката си на ляв национализъм. Това е стъпка назад за Боливия и може би лош знак за напредъка и свободата в Латинска Америка. Едва ли е случайност, че Моралес оповести решението си за национализацията един ден след срещата на високо равнище с президентите на Куба и Венецуела, Фидел Кастро и Хуго Чавес. Предприетите от него мерки и сдружаването с комунистическата икона Кастро и левия популист Чавес показват пределно ясно накъде е тръгнал бившият селски лидер Моралес.

Но на каква цена? С политиката си той си спечелва наистина популярност сред голяма част от населението на Боливия, защото с право недоволства, че страната не печели почти нищо от чуждестранните инвестиции. Само че поетият от него път е сбъркан и той води към икономическата и политическа изолация на Боливия. Международната общност следи вече всяка стъпка на Моралес с огромно недоверие. Особено разтревожени са големите съседи Бразилия и Аржентина, които имат икономически ангажименти в Боливия. Но тревога се усеща и в Европа. Много потенциални инвеститори са подплашени; може да пропаднат така спешно необходимите на Боливия чуждестранни инвестиции.

Губещите отново ще бъдат сред обикновения народ – тъкмо онези, на които Моралес смята, че помага. Така е обаче когато делата следват думите, но не и здравия смисъл