Напрежение в отношенията между ЕС и Русия

Доставките на руски петрол за Европа са тема, която по традиция затруднява всакакъв вид политически преговори. Изглежда са отминали времената, в които ЕС и Русия гледаха с оптимизъм на заплануваното обновяване и задълбочаване на отношенията. На фона на изтичащото тази година споразумение за партньорство между Русия и ЕС още през 2005-та година партньорите си бяха поставили за цел да задълбочат сътрудничеството в сферите на икономиката, културата и политиката за сигурност. Напрежението в отношенията между Русия и ЕС, предизвикано от петролния спор между Москва и Минск, най-вероятно ще забави този процес. В края на месеца ще се проведе среща на върха между ЕС и Русия, на която германското председателсво на Общността ще има доста трудна мисия. Ето думите на федералния канцлер Ангела Меркел.

“Предстоят ни преговори за сключване на ново споразумение за партньорство. Макар и преговорите да се водят от ЕК, ролята на германското председателство е от голямо значение. На 21-ви януари ще отпътувам за Москва, където се надявам, че заедно с руския президент Путин ще съумеем да постигнем съгласие по някои основни въпроси, което ще ни позволи да започнем преговорите за сключване на ново споразумение за парньорство.”

По отношение на Русия ЕС не заема единна позиция. Контурите на новата европейска стратегия по отношение на Изтока, очертали се преди няколко месеца, са понастоящем крайно неясни. Някои от основните цели бяха сформирането на енергиен алианс, намиране на решение на етническите конфликти, установяване на стандартите на демокрацията и правовата държавност. Днес обаче за това се говори единствено в рамките на научни конференции. Освен това интересът на отделните европейски държави към Русия е от съвсем различно естество. Германия, Италия и Франция са най-големите търговски партньори на Москва. Доста по-скептичен е погледът към Русия на новите страни-членки на ЕС, най-вече Полша. Конфликтът между двете страни се задълбочи още повече заради наложената от Москва забрана за внос на месо от Полша.

Русия от своя страна не държи кой знае колко на сближаване с Европа, особено що се отнася до трансфера на ценности. Приближаването към Европа има за Русия едно единствено основно предимство – отварянето на границите, премахването на визовия режим и улесняване по този начин на условията за търговия. Огромните петролни залежи са за Русия средство, с което тя може да упражнява натиск върху Запада, например като заплаши, че ще засили връзките си с Индия и Китай в ущърб на ЕС.

Външнополитическият говорител на парламентарната група на Германската Социалдемократическа партия Герд Вайскирхен защитава въпреки това следното мнение:

“Мисля, че поддържането на добри и дълготрайни отношения с Русия е задължително за всички 27 страни-членки на ЕС. В Европа всички сме зависими един от друг. Някои предпочитат да не използват тази думичка, защото звучала прекалено негативно. Факт е обаче, че ние се нуждаем един от друг. Енергийната сигурност е красноречив пример за това. Нормално е ЕС да таи надеждата, че Русия ще се съгласи да подпише енергийната харта. Но нека не забравяме, че не само Европа е зависима от Русия заради енергийните доставки. Също Русия зависи от Европа, тъй като иска да продава ресурсите си.”