Накъде се насочва Украйна?

Дали под ръководството на президента Кучма Украйна не се насочва окончателно на изток във външната политика и сигурността? Малко преди посещението на руския президент Путин в Украйна и срещата му с Кучма в понеделник в Ялта стана известно, че украинския национален съвет по сигурността и отбраната е променил една точка от приетата през юни доктрина по отбраната. Членството в ЕС и Нато повече не се разглежда като най-важната гаранция за сигурността на Украйна. В променаната точка от текста на първо място се посочват мерките за изграждане на доверие. Политиката за интегриране в трансатлантическите структури обаче трябва да продължи, но членството не се споменава изрично. Мостовете към двете организации няма да бъдат премахнати. Говорител на Нато каза във вторник в Брюксел, че засега той не вижда промени във връзките на Украйна с организацията.

Част от политическата опозиция в Украйна както каза бившия подчертано прозападно настроен външен министър Борис Тарасюк се опасява, че Кучма иска да поотслаби връзките с ЕС и Нато, ако не и нещо по-лошо. Някои европейски наблюдатели споделят това гледище и считат, че Киев, който поради тясното си сътрудничество с организацията на Балканите и ангажимента си в Ирак е считан почти за таен член на Нато, цели скъсване с ЕС и Нато и сближение с Русия.

В подкрепа на това опасение се посочва, че Кучма обяви, че осъществяването на интеграцията в рамките на планираното ”единно икономическо пространство”, което освен Украйна включва Казахстан, Беларус и Русия, сега има преднина във външната политика. Рамков договор за това икономическо пространство беше подписан преди една година от държавните ръководители на четирите страни, но само преди два месеца срещата им приключи без конкретни резултати. Досега икономическото пространство в действителност е един книжен тигър,. Тарасюк имаше право по една точка, като каза, че Кучма никога не е бил сериозно заинтересуван от членство в ЕС и Нато. Двете организации показаха наскоро на Украйна, че за интеграция може да се мисли само когато се проведат дълбоки реформи. Такива реформи ще имат за резултат и отминаването на ”системата Кучма”. Също и кандидатът на Кучма за негов приемник Виктор Янкулович не е за промени, а другия Виктор – бившият министър-председател Виктор Юшченко. Той е считан за прозападен, но за него на преден план е модернизацията и демократизацията на Украйна. Юшченко води в допитванията пред Янкулович.

Явното сближаване на Кучма с Русия изглежда отново опит за избягване на реформи и да се повляят изборите със средствата на полит-технологията. Оттук и опитът да се спечели благословията на Путин за Янкулович, защото гласът му се ползва с тежест сред населението на източна Украйна.

Играта с геополитическата алтернатива Изток- Запад не е нищо ново и отдавна се очакваше, защото президентските избори може да спечели само този, който има подкрепа в източна и централна Украйна. При това може да идва точно навреме, че Западът не дава конкретни перспективи за членство в Нато или ЕС. Ако Юшченко запази преднината си и стане президент, тогава ЕС и Нато отново ще намерят един ориентиран към реформи партньор. Тексове, като този на доктрината за сигурност, могат лесно да се променят.