Наистина ли вярвате, че бежанците са добре дошли?

За генералния секретар на „Амнести интернешънъл” Шалил Шети нещата са пределно ясни: правителствата вече нямало как "да се оправдават с общественото мнение", когато предприемат мерки за ограничаване на бежанския приток. Защото изследването на "Амнести" показвало, че в повечето случаи хората били далеч по-открити към света от своите управляващи. Наистина: правителствени ръководители и вътрешни министри нерядко повтарят, че за голямо тяхно съжаление не можели да дадат подслон на повече бежанци, защото трябвало да отчитат наличието на ксенофобски настроения в страните им.

Особено голямо е противоречието между силно рестриктивната бежанска политика на правителството в Австралия и установеното от „Амнести” обществено мнение в страната. Седем от всеки десет анкетирани австралийци заявяват в допитването, че страната им би трябвало да прави повече за бежанците. На очи се набиват и други резултати в това проучване: близо 30% от британците и 20% от гърците изявяват готовност да приемат в дома си бежанци. Странно, като се има предвид, че дискусията във Великобритания около евентуалното излизане на страната от ЕС се води и в контекста на дебатите на тема миграция. Гърция пък е в особена степен засегната от бежанската криза.

Думи и дела

Ако настроенията действително са по-положителни, отколкото сме предполагали, защо тогава британците не поискат от своето правителство да пусне в страната мигрантите от Кале? Защо няма повече бежанци, които да са намерили подслон в частни гръцки къщи? И защо голяма част от бежанците в Германия обитават разни халета и спортни зали, а не са настанени по домовете на гостоприемни германски семейства?

Данните от това допитване трябва да се приемат очевидно с известна доза скептицизъм. Една от причините за изненадващо положителните резултати в проучването на "Амнести" се дължи може би на един отдавна известен феномен: в социологическите допитвания много от хората се притесняват да изразят истинските си настроения. Не признават, например, че подкрепят дяснорадикални партии. Или пък се представят за по-големи хуманисти, отколкото са в действителност. Освен това не е изключено зададените въпроси да са били възприети като чисто теоретично питане. Защото ако готовността на хората да приемат бежанци в дома си беше действително толкова висока, колкото отчита изследването, нямаше да има такива проблеми с настаняването на бежанците.

Прави впечатление, че в почти всички изследвани държави има мнозинства от две трети и повече, които се застъпват за това хората да имат право да търсят убежище в чужда държава. Но ако го разглеждаме в най-общ контекст, това би могло да означава и следното: че хората са съгласни бежанците да намират подслон в някоя чужда страна, но не непременно в тяхната.

Почти същите високи стойности на одобрение идват и в отговор на въпроса: „Трябва ли Вашето правителство да прави повече в помощ на хората, които бягат от войни и преследвания?”. Но и тук резултатите могат да се интерпретират в по-общ контекст: да се помага на тези хора не означава непременно те да бъдат приети в съответната страна. Помощта има най-различни измерения - например финансова или медицинска помощ за бежанските лагери в региона, откъдето идват бежанците.

Защо тогава не помагат?

Най-голямата изненада в това проучване е свързана безспорно с водача в класацията по гостоприемство - Китай. Почти всеки втори китаец заявява, че е готов да приеме в дома си бежанец. Което си е направо сензационно. Само че тъкмо по отношение на Китай този въпрос е лишен от всякаква практическа стойност, тъй като става дума за страна, която почти не приема бежанци. Тоест, на нито един от анкетираните няма да му се наложи да доказва на дело своето гостоприемство.

Колкото и загадъчни да са много от данните в тази статистика - например защо китайците са толкова по-гостоприемни от тайландците или руснаците, те все пак дават повод за едно предложение, което си заслужава да бъде сериозно обсъдено: отговорността за бежанците би трябвало да се разпредели по-справедливо. След като хората в Китай, Южна Корея или Чили се обявяват за повече помощ за бежанците, защо международните организации не изискат от правителствата на тези страни по-голям ангажимент?

Така и не стана ясно защо точно Германия трябваше да приеме само за една година над 1 милион бежанци, докато много други страни категорично отказаха да проявят солидарност и гостоприемство. Ако съдим по резултатите от допитването на "Амнести", това очевидно невинаги се дължи на преобладаващите настроения в тези страни.