1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Над един милион евро за главата на турския писател Орхан Памук

25 януари 2008

Тази седмица турската полиция арестува над 30 души от ултранационалистическата организация "Ергенекон", подготвяли атентати срещу представители на политическия и културен елит на страната.

https://p.dw.com/p/CxWN
Снимка: AP

“Ние знаем, виждаме, че от известно време насам се полагат усилия, които целят да тласнат Турция към политика на изолация. Искам да подчертая, че кръгове и лица, които полагат такива усилия, не могат да наричат себе си патриоти. Нашата нация никога няма да им прости и ние също....”

Това каза Реджеп Тайип Ердоган преди точно една година по повод убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк. Тази седмица заплахите на Ердоган звучат особено актуално след ареста на 35 души от ултранационалистическата организация "Ергенекон". Предполага се, че те са свързани с влиятелни имена в турската политика и правосъдие.

Арестът извади на бял свят ужасяващи факти.

Организацията е събирала пари и оръжие за атентати над известни личности, обявили се срещу националистическите тенденции в страната. Например: над един милион евро за главата на турския писател и носител на Нобелова награда за литература Орхан Памук. За подготвяния срещу него атентат е бил предпочетен пистолет Глок, австрийско производство. Тези подробности са документирани от турската полиция, подслушвала телефонни разговори на дзаподозрени лица в продължение на осем месеца. В черния списък на ултранационалистите са и кюрдската активистка Лейла Зана, лидерът на прокюрдската Партия за демократично общество Ахмет Тюрк и кмета на Диарбекир Осман Байдемир.

Türkei Demonstration in Istanbul nach Ermordung von Hrant Dink
Погребението на журналиста Хрант Динк. Предполага се, че зад атентата стоят националистите от "Ергенекон".Снимка: AP

Арестите са най-големият засега удар срещу така наречената "подземна държава" - понятието, което турската власт използва за онези ултранационалистически кръгове, внедрили се в официалните институции на страната, например: полиция и правосъдие, и действащи безпощадно срещу всичко, което според тях застрашава опазването на турския дух. Достатъчно е да споменем двама от арестуваните: юристите Фуад Тургут и Кемал Керинчсиз. Тургут е адвокат на убиеца на Хрант Динк. А заради Керинчсиз на съд бяха изправени няколко турски интелектуалци, обявили се срещу наказанията за уронване на турското национално достойнство: Орхан Памук, Хрант Динк и писателката Ериф Шафак.

Табутата в турското общество

Всички те искаха открита дискусия за масовите убийства над арменците в Турция в началото на 20-ти век. Подобни искания са не само табу за турската общественост, те бодат директно очите на ултранационалистите от организацията "Ергенекон".

След убийството на журналиста Динк лауреатът на Нобелова награда Орхан Памук заяви прозорливо: "Виновни за смъртта му са:

“...онези, които организираха кампании срещу него, които го обявиха за враг на турците, поставяйки го на прицела си. Те са начело на всички, които носят вина за убийството му.”

И адовкатът на Хрант Динк, Бахри Мелен, защитавал го в процеса за накърняване на турското достойство, е убеден:

“....тези хора се опитаха да легитимират убийството на Хрант в очите на турската общественост.”

Разследванията на някои турски медии

Няколко турски вестника провеждаха през последните месеци собствени разследвания, доказвайки, че атентатите срещу Динк, както и срещу тримата християни в Малатия са организирани от ултранационалистическата организация "Ергенекон", вкоренила се в правосъдието и полицията. Според някои от вестниците крайната цел на планираните от нея бомбени нападения и убийства е била не само хаос в страната, но и преврат срещу турското правителство.

За много либерално настроени турци арестите дават надежда за превръщането на страната в стабилна демокрация. Чуват се обаче и скептично настороени гласове. Коментаторът Хасан Джемал от вестник "Миллет" пита риторично: "Дали проблемът ще бъде решен окончателно? Съмненията са оправдани, като се има пред вид бавно влачещият се процес. Докато Турция не бъде прочистена от псевдопатриотичните банди, не може да има нито демокрация, нито правова държава.”