Надежда за петте български медицински сестри в Либия?

От осем години и три месеца са в затвора петте български медицински сестри и един палестински лекар. От точно три години те очакват екзекуцията си. На 6 май 2004 те бяха признати за виновни и осъдени на смърт по обвинението, че злонамерено са заразили с вируса на спин повече от 400 деца в една болница в Бенгази. През декември миналата година смъртната присъда бе потвърдена, след което защитата обжалва отново. Решението на съда все още не е оповестено.

Съдът намери за особено утежняващи вината им самопризнанията на обвиняемите. Впоследствие обаче те казаха, че признанията са били изтръгнати от тях с насилие. Също и на защитата е ясно, че от твърдението на обвиняемите, че са били изтезавани, би могъл да зависи изходът от цялото дело. Затова адвокатът Тухами ал-Туми се съмнява в достоверността на самопризнанията:

“Защитата заявява съвсем ясно: обвиняемите са били изтезавани и малтретирани. Изобщо те са държани незаконно в затвора, а всеки процес срещу човек, задържан неправомерно, е невалиден.”

Преди две години бяха изправени пред съда и самите мъчители на българките, но те бяха обявени за невинни. След което осемте либийци от службата за сигурност, един преводач и един лекар сами заведоха дело срещу българките и палестинеца, обвинявайки ги в клевета.

Сега съдът оневини шестимата по това обвинение. Адвокатът Ал Туми е много предпазлив в оценката си на това съдебно решение, но все пак смята, че то може да се окаже от полза за по-нататъшното съдебно дирене:

“Тази присъда, без значение виновни или не, няма да играе никаква роля на предстоящите заседания на съда. И все пак: тя показва, че в Либия има справедливост и закони, които се прилагат.”

Същевременно вчера фондацията на сина на либийския ръководител Кадафи съобщи, че в резултат на преговорите между ЕС и близките на заразените либийски деца се очертавало решение на проблема. Още преди една седмица представител на семействата на децата намекна за евентуален компромис с ЕС. Същността на компромиса, както изглежда по всичко, се свежда до изплащането на компенсации и безплатно лечение на заразените деца в европейски болници.

Здравко Георгиев, съпругът на една от българските медицински сестри, заяви:

“Опитваме се да бъдем силни и все още вярваме, че един ден те ще бъдат освободени.”