1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Надежда за изкупителните жертви

14 ноември 2005

“Надежда за изкупителните жертви” – така озаглавява германският всекидневник Зюддойче Цайтунг публикация, посветена на съдбата на българските медицински сестри в Либия.

https://p.dw.com/p/AsyT
Муамар Кадафи
Муамар КадафиСнимка: AP

Зюддойче Цайтунг започва статията си с думите: За шест души става дума за живот или смърт, за окончателния отговор на въпроса виновен или не. За Съвета на Европа налице е един единствен отговор и той е следният: “Многобройни детайли показват еднозначно, че петте български медицински сестри и палестинският лекар са невинни”, се казва в доклад, представен миналия месец от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Българските медицински сестри и палестинският лекар са от близо седем години в либийски затвори. Обвинението гласи, че за да изпробват нови медикаменти, те са заразили с вируса СПИН 426 деца в болницата в град Бенгази. Над 50 от тези деца са междувременно мъртви. Преди близо година и половина шестимата обвиняеми бяха осъдени на смърт. Утре присъдата ще бъде обжалвана пред либийския Върховен съд.

Британският депутат Тони Лойд, съставил по поръчение на Съвета на Европа доклада за участта на българските медицински сестри, определя случая като еднозначен, същевременно обаче и като ужасяващ. Дълъг е списъкът на грешките, направени умишлено или не от либийското правосъдие. Експертиза, доказваща наличието на епидемията в болницата в Бенгази още преди постъпването на работа на българските медицински сестри, бе окачествена като недостоверна. Освен това са налице доказателства, че така или иначе вече отдавна оттеглените признания на двама обвинени, въз основа на които са гради присъдата, са били направени по принуда, тоест под въздействието на изтезания. Няма улики, доказващи вината на българските медицински сестри и палестинския лекар, се казва в доклада, изготвен по поръчение на Съвета на Европа от британския парламентарист, който е на мнение, че шестимата обвиняеми са чисто и просто изкупителните жертви на мизерната либийска система на здравеопазването.

Процесът срещу българските медицински сестри е изключително деликатен, тъй като става дума за бъдещето на Либия, коментира по-нататък Зюддойче Цайтунг. Наложената миналата година смъртна присъда притисна до стената революционния водач Муамар Кадафи. Либия търси от една страна връзките със западния свят. Кадафи се отказа именно поради тази причина от атомната си програма, пое косвено отговорността за атентата в Локърби от 1988-ма година и си извоюва чрез изплащане на обезщетения за близките на жертвите премахването на оръжейното ембарго, наложено от ООН. Потвърждението на смъртната присъда би било пагубно за бъдещето на Либия, казва по-нататък в интервюто си за Зюддойче Цайтунг британският депутат Тони Лойд. От друга страна обаче отменянето на присъдата би довело неизменно до вълна на негодувание сред семействата на пострадалите в град Бенгази. Държавните служби, а и медиите разпространяваха прекалено дълго омраза към предполагаемите убийци на децата от Бенгази.

Триполи предложи на София следната сделка: ако България прояви готовност да заплати на пострадалите семейства обезщетение – споменава се невероятната сума от един милиард долара – либийското праводъсие ще обмисли възможността за помилване. София отхвърли обаче това предложение с аргумента, че това би се равнявало на признаване на вината. Зюддойче Цайтунг цитира българския премиер Сергей Станишев, който пред вестник “Стандарт” заяви, че България няма да се поддаде на подобни безхарактерни сделки, а точно обратното – ще потвърди еднозначните доказателства на невинността на българските медицински сестри. България подпомага заболялите от СПИН либийски деца, като подчертава обаче изрично, че става дума за хуманитарна помощ. Миналия месец София получи подкрепа и от страна на американския президент. Джордж Буш заяви: “Нека либийското правителство осъзнае най-сетне, че българските медицински сестри трябва да бъдат освободени”. Либийският външен министър Абдел Шалкам контрира с думите: “Това е работа на правосъдието, не на политиката”.

Дипломат, пожелал да остане анонимен, е въпреки това убеден, че има повод за надежда. “Мисля, че Кадафи ще се намеси в решаването на този спорен въпрос”, заяви той пред Зюддойче Цайтунг. Обнадеждаващо е и следното изказване на сина на Кадафи Саиф Ал Ислам пред вестник Ал Баян: “Либийските власти трябва да признаят, че са съвиновни за разпространението на епидемията в Бенгази”.