1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мрачното бъдеще на Пакистан

26 юли 2005

Какво се преподава и учи в пакистанските религиозни училища и кой какви мрежи плете от недостъпните планини в северозападните провинции е неизвестно за правителството в Исламабад. В това отношение са безпомощни и западните тайни служби.

https://p.dw.com/p/Atqg
Снимка: AP

Но трусовете от Пакистан се долавят по целия свят. Трима от лондонските атентатори с британски паспорти са получили явно терористичното си освещаване в Пакистан. Защото тази страна е както цел на тероризма, така и негов резервоар.

От 11 септември 2001 Пакистан получава кредити, съоръжения и оръжие от Америка, но положението не се подобрява. Никой не разбира защо една 180-хилядна армия не може да прекърши гръбнака на терористите в граничната област с Афганистан. Бъдещето се решава в борбата между армията и тайните служби от една страна и терористичните мрежи от друга. Между Пакистан и една остра терористично-ядрена криза стои пакистанската армия, американските специални части и жилавият генерал Мушараф, пакистанският президент. Срещу него бяха извършени вече няколко покушения; следващият атентат не е въпрос на “дали”, а “кога”.

Със своето 154-милионно население, по-голямата част от което са младежи под 25 години, Пакистан е една бедна развиваща се страна, която под ръководството на Мушараф полага обаче големи усилия да подобри образователната система, включително за жените, и да привлече чуждестранни инвеститори. Въпреки всичко Пакистан изостава много от Индия, вечния си съперник. Властта се опира на армията и тайните служби и на големите феодални династии, които обикновено са владетели и на търговски монополи. Така че властта е смесена - господство на армията и участие на клановете и племената и всичко това под една крехка демократическа фасада.

Ако не беше ядреното измерение и терора, загнездил се в огромните градове и северозападните територии, американците сигурно щяха да продължат своята политика на ембарго и санкции, с която реагираха на извършения през 1998 от Пакистан пръв открит ядрен опит. Индия беше изпреварила съседа си в атомната надпревара, но като перспективна световна сила бе третирана по-внимателно от Вашингтон. Дали притежанието на атомната бомба и от двете страни насърчава дрънкането на оръжие във връзка с проблема Кашмир или напротив, действа сдържащо, е все още открит въпрос сред наблюдателите. Факт е обаче, че през последните години загрижеността от евентуален сблъсък между Пакистан и Индия заради Кашмир отстъпи на заден план. Остава страхът от бъдещето след Мушараф и въпросът кой ще сложи ръка върху пакистанската атомна бомба.