Може ли да се преговаря с талибаните?

“Ди цайт” описва последвалите иронични забележки и критики по повод на това предложение. В Афганистан обаче сигуацията заприличва все повече на иракската. Това би означавало провал на запада и в Афганистан, също както в Ирак. Казано направо за кратко време контекстът на оспорваното предложение на Бек, се промени радикално, пише “Ди Цайт” и търси отговор на въпроса, дали всичко това все пак не оправдава желанието за разговори с талибаните? В статията четем:

Със сигурност за предложението на председателя на германските социладемократи има вътршенполитически мотиви. Когато Бек говореше за нова мирна конференция за Афганистан, германските разузнавателни самолети Торнадо вече летяха в посока Хиндукуш. Една трета от социалдемократите в Бундестага гласуваха срещу тази операция, което разбира се, събуди безпокойство у Курт Бек. Така че той изведнъж се впусна към международната сцена в Афганистан. С това обаче Бек нанесе само щети, казват повечето експерти.

Това предложение идва не навреме, твърди Цита Мас от фондация наука и политика. В действителност, в момента в южен Афганистан върви операция на НАТО под кодовото название Ахил. В нея участват 4500 войници. Това е най-голямата военна операция от 2001-ва година насам. Целта й е да отслаби военната сила на талибаните. Така че поканата на Бек към талибаните за рразговори само подкопава военните усилия за притискането им. Това обяснява и ядосаната реакция на афганистанския външен министър.

Въпреки това обаче, ще ни се наложи да говорим за онова, което предлага Бек. Дори и генералите от НАТО казват, че талибаните не могат да бъдат победени с военни средства. Без талибаните обаче мирът в Афганистан е невъзможен. Така с тях ще трябва да се говори, рано или късно.

На практика афганистанският президент Карсай води отдавна диалог с тях. Само няколко дни след предложението на Бек карсай призна, че вече се е срещал с представители на талибаните. “Ако те изразят за стореното от тях, ако искат да се завърнат обратно в сраната си – тогава са добре дошли”, заяви Карсай. Големият въпрос е, с кои талибани трябва и може изобщо да се разговаря?

Наистина думата “талибан” се превърна синоним на зло, но все пак различия между талибаните трябва да се правят. С военните им водачи като мула Омар и мула Дадула не може да се разговаря, нито пък те са готови на това. Те могат да бъдат победени само със средствата на оръжието. И все пак има и други, които са се присъединили към талибаните по-скоро от опортюнизъм. Към тях принадлежи според политоложката Цита Мас Шер Мохамед Ахундзада, известен наркобарон от провинцията Хелманд. Такива като него все пак биха се оттеглили от талибаните, ако им се предложат известни гаранции и им се обещае власт. Има и редица други, които също биха могли да се привлекат. Вярно е , че нито един от тях не отговаря ни най-малко на критериите, които поставя Западът в Афганистан, след нахлуването на войските му там. По принцип наркобарони, шефове на паравоенни групировки и регионални феодали не пасват на представите за мир и демокрация. Само че понякога е нужно да се съюзиш с по-малкото зло, за да избегнеш по-голямото, пише вестник “Ди цайт”.