Многострадална София

Информацията беше разпространена през последната седмица, като в България това предизвика видима тревога. Независимо от построеното метро и новата зала "Армеец", София се оказа сред десетте града в света, които са се развивали най-зле през последните 5 години. Само един друг европейски град има толкова плачевни резултати и това е Рейкявик. Останалите са Дамаск, Триполи, Кайро или Аман - все места, превзети от войни или безредици.

Изглежда несправедливо дори преди да е казано и всичко останало. Например това: рейтингът на София рискува да запада и в следващите пет пъти по пет години, дори и да сменят очуканите й тротоари с градини на Семирамида. Просто рейтингът на един град се определя включително и от цялостния климат в държавата, а далеч не само от това дали има действащо Околовръстно на мястото на коларския път.

От въздуха до културата

Факторите, които определят условията на живот, са групирани от авторите в пет големи категории, които носят различен брой точки в определянето на рейтинга. 25 процента от оценката на София, например, е писана въз основа на данните за култура и околна среда. В това влизат въпросите за влажност на въздуха, за наличие на културни и спортни събития, на ресторанти, кафенета, магазини и услуги, но също и следните два въпроса: какви са нивата на корупция и цензура. Теми, които в България никога не се разглеждат като проблеми на града, които определят качеството на живот в него.

Според "Трансперънси интернешънъл", чиито критерии са ползвани от "Икономист" при определянето на рейтинга на София, България е на второ място по корумпираност в ЕС. На първо е Гърция, но тя зае това място, след като три поредни години България оглавяваше класацията.

Що се отнася до свободата на словото, организацията "Репортери без граници" свидетелства как България деградира от 38 място в света по свобода на словото през 2002 г. до 87-о място през 2013 г. Според "Фрийдъм Хаус" пък страната е на 77-о място по индекса на организацията за свобода на медиите.

Парадоксално, но заради тези два критерия в определянето на градския рейтинг таблицата на "Икономист" може да постигне и положителен ефект. Стига да стане ясно, че цензурата в някое издание не е проблем само на пишещия и дори не е проблем само на четящия, а се отнася до всички останали по пряк и съвсем финансов начин - намалява стойността на градското им имущество например.

Болестите с трудно лечение

Да не говорим за нагледния пример с метрото - колко много усилие беше вложено в него и колко недостатъчно се оказа то за градския облик на София. 5-те лева подкуп за крайпътния полицай просто са по-определящи за градската среда от милионите, отишли за подземен тунел. Примерът е буквален - качеството на инфраструктурата определя с пет процента по-малко рейтинга на един град /общо 20 процента/.

Останалите категории са разпределени така - стабилността и сигурността заемат 25 процента от оценката, а здравеопазването - 20. Последните 10 на сто се определят от качеството на образованието в съответния град. Това "последно" изискване, на свой ред, налага да се отговори на три въпроса - дали са достъпни и качествени частните училища, и какви са индикаторите на общественото образование.

Последното е истинската и дълготрайна болест на страната. Не само защото по данни на PISA българските ученици са на 46-о място от общо 65 страни по четивна грамотност. Но и заради една относително нова статистика, която още не е получила необходимия анализ: през 2013 г. само три от училищата с най-висок бал на седмокласниците са от системата на общественото образование.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова