Мир в Близкия изток надали може да се очаква скоро

От някой, изпълнен с намерението да посредничи и да се заеме с миротворчество, всъщност можеше да се очаква повече. Първо държавният секретар на САЩ поизчака цяла седмица преди да се отправи към Близкия изток и поне да разговаря с участниците в конфликта. А и по време на обиколката си Кондълиза Райс се ограничи по принцип с предложената на Ливан хуманитарна помощ и подкрепа при възстановяването. Твърде малко и твърде късно – това ще да е впечатлението, оставено от визитата й сред ливанците.

Щеше ли обаче да е реалистично да се очаква нещо повече? Правителството във Вашингтон бе дало от самото начало да се разбере, че не само проявява пълно разбиране за мотивите на Израел, а и че е готово, да съгласува план-графика за опитите за разрешаване на кризата с Ерусалим. При това във Вашингтон изпаднаха в същата заблуда, както и в Ерусалим: първо времетраенето на израелската военна операция в Ливан щеше да е “няколко дни”, после пък прогнозата се промени на “няколко седмици”. А преди приключването на тази операция Вашингтон не искаше да разговаря нито за примирие, нито за изпращането на международни сили. За да не задуши още в зародиш всяка надежда за край на насилието, Кондълиза Райс все пак засегна тези два пункта, успоредно с опевестяването на днешната конференция в Рим, където се разговаря за възможностите за намиране на разрешение.

Колкото и положително да прозвуча това, на Израел все пак бяха осигурени още няколко дни, да постигне военната си цел: разгрома на Хизбула. Цел, за която вероятно всички, а най-вече самата израелска държава, вероятно са наясно, че не може да бъде постигната за кратко време. Израел притежава уникален опит в това отношение с Южен Ливан и вече веднъж бе принуден да изживее превръщането на военна кампания в продължила 18 години окупация.

И още нещо вече веднъж преживяно: така, както израелската артилерия изби през ноември 1996 г. ливанските бежанци в лагера на ООН в Кафр Кана, така и сега бе бомбардиран всеизвестен пост на наблюдателите от ООН в Южен Ливан и бяха убити четирима от сините каски.. Дали обвинението на Кофи Анан в предумишлени действия са основателни или пък изразеното от Израел съжаление е искрено, в крайна сметка не е толкова важно: инцидентът дава ясно да се разбере, че международни миротворчески действия в Южен Ливан сега би трябвало да изглеждат по-различно в сравнение с досегашните.

Как обаче точно да изглеждат, както и кой и с какъв мандат да участва, трябва да се реши днес на конференцията в Рим. Досега обаче мненията на участниците са разминават силно, но е възможно смъртта на наблюдателите от световната организация да ускори процеса за вземане на решения, след като това не стана след смъртта на стотици цивилни лица и бягството на стотици хиляди.

При това в Рим се провежда не мирна конференция, а само опита, да се сложи край на сраженията и да се постави началото на номализация на положението в Ливан. И заплануваният международен корпус трябва не да принуди участниците да сключат мир, а да бъде “мироопазващ”. Мир обаче не се очертава на хоризонта. Израел във всеки случай измисли формулировката: докато пристигне междунадорния корпус, Израел сам ще се грижи за реда и спокойствието. Под което се подразбира, че ще се продължава както досега.