Министрите на вътрешните работи се срещат в Дъблин

Оспорван е например въпроса, дали един бежанец да бъде приеман в ЕС, ако е предследван не от официална държавна страна, а е подложен на друг вид репресии - да кажем поради религиозната си пренадлежност. Тук Германия блокира взимането на решение. Причината е нерешения вътрешногермански спор около имиграционния закон и свързаните с него открити въпроси. Докато в берлин не се постигне единодушие, в Брюксел нищо няма да помръдне напред.
Втората точка, която създава главоболие на европейските министри на вътрешните работи е въпросът за така наречените "сигурни трети страни". Да има ли европейски списък със "сигурни транзитни страни", към които да бъдат връщани кандидатите за политическо убежище, и ако - да - кои да са критериите за определянето на "сигуерни трети държави". Германското правителство има ясна позиция по този въпрос. Министърът на вътрешните работи Шили във всеки случай не се уморява да рекламира концепцията за "третите страни", която представи наскоро на срещата на министрите на вътрешните работи. Той каза:

Шили :
"Нашият опит показва, че по този начин може да се предотвратява приливът на лица, които искат да се възползват от процедурата за даване на политическо убежище, без да имат основание за това и, които по този начин гледат да принудят държавата да ги допусне поне за известно време."

Привърженици на идеята за списъци с "сигурни трети страни" освен Гемания са още и Австрия, Холандия и Белгия. Швеция е против. Също както и организациите , подпомагащи бежанците, сакндинавците се опасяват, че при подобен режим кандидатите за политическо убежище ще могат да бъдат изтиквани към страни, където няма прилично уредени процедури за даване на подобен статут. Тъй като външните граници на ЕС се пренасят на изток, в момента се дискутира, дали новите съседи на общността като България и Румъния или третата оставаща кандидатка за прием в ЕС - Турция - да бъдат включени към списъка на така наречените "сигурни трети страни". Докато по този пункт още няма никакво единно становище, то по отношение на другия свързан с това въпрос - за "сигурните страни на произход" - още през октомври беше постигнато едина формула. Според нея - кандидатите за политическо убежище могат да бъдат връщани в родната им страна, само ако има гаранции, че там се зачитат човешките права". Само че, създаването на списък с подобни "сигурни страни на произход" също се оказва нелека работа. Германският министър на вътрешните работи Шили казва:

Шили:
Да вземем за пример Косово. За албанците Косово е е сигурна страна на произход. За сърбите обаче - при сегашните условия - не."

Това каза министър Шили след постигнатото от министрите на вътрешните работи единно решение през октомври.Вероятно точно толкова служен ще се окаже и въпроса със създаването на списък на така наречените "сигурни трети страни" . Ако министрите на вътрешните работи днес успеят поне да се споразумеят по критериите за определянето на тези "сигурни трети страни" - това вече ще бъде успех сам по себе си. Освен това на срещата в Дъблин ще се обсъждат и други теми като връщането на бежанците ро родните им места и борбата срещу организираната престъпност.