1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Милост или право – ситуацията на едно българско бежанско семейство в Германия

12 декември 2005

Епископът на протестантската църква в Хановер Д-р Маргот Кесман се застъпва за едно българско семейство и правото му да получи право на престой в Германия. Бистра Узунова представя подробностите:

https://p.dw.com/p/AtE7
"Няма нелегални хора" пише на плаката на този протестиращ срещу дългите процедури за даване на убежище в Германия
"Няма нелегални хора" пише на плаката на този протестиращ срещу дългите процедури за даване на убежище в ГерманияСнимка: AP

Б. Узунова:

Семейството ,за което се застъпва Д-р Кесман, е българо-ливанско. Майката на двете деца – Нели и Марсел е българка, а бащата – ливанец, затова и фамилното име на семейството е Джабер. В германските медии случаят е известен като “българското семейство, заплашено от екстрадиране.”В Германия има близо 200 000 души с неустановен статут – т.е. бежанци от различни страни, които са подали молба за убежище, но не са получили положителен отговор, и чиито разрешителни за временен престой биват удължавани на всеки три или 6 месеца. Някои от тези бежанци са в Германия от 10-15 години, има деца, които са родени тук и ходят на училище, които междувременно са отлично интегрирани в средата си и които дори не познават родината на родителите си, нито говорят езика им. Такава е съдбата и на семейство Джабер, които са в Германия от дълги години и чиите деца отдавна посещават германски училища, а познанията им по български език междувременно едва ли биха им позволи да се учат в българско училище, ако това се наложи. Епископът на Хановер в германската протестантска църква – г-жа Маргот Кесман лично познава децата на българското семейство, за чието оставане в Германия тя се е застъпила пред всевъзможни инстанции, включително и пред министър-председателят на Долна Саксония, но без успех. Д-р Маргот Кесман казва:

Кесман:

“Аз бих си пожелала да се намери решение за това семейство и техните добре интегрирани деца в Германия - при което милосърдието да върви преди правото.”

Б. Узунова:

Като епископ на протестантската църква в провинция Долна Саксония Д-р Маргот Кесман познава множество подобни съдби на бежанци– някои от които – както се изразява тя – направо сърцераздиращи. Тя е потресена от зрялото излъчване на 12 годишното българско момче, които и разказало, колко е тежко, да се чувстваш само “временно търпян” в една страна, живеейки с вечния страх, дали ще имаш право да останеш, или не. Неговата сестра Нели –в 11 глас на гимназията – според д-р Кесман - е много умно и трудолюбиво момиче, с перспективата да завърши гимназията с отлични резултати , освен това една от любимките на класа и девическия хор, който именно я помолил да се застъпи за оставането на момичето. Ако бъдат върнати в България подобни деца твърде грубо ще бъдат изтръгнати от средата, в която са били добре интегрирани в последните 10 години – казва д-р Кесман и добавя:

Кесман:

“Цялата работа за мен е необяснима: Та нали през 2007 г. България ще влезе в ЕС, тогава гражданите на тази страна така или иначе ще имат право на пътувания и на престой в Германия. Мъчно ми е за тези две деца, които вероятно ще са принудени да преживеят изключително тежка и мъчителна житейска цезура.”

Б. Узунова :

Случаят с българското семейство нашумя и във връзка със заседанието на министрите на вътрешните работи на германсикте провинции, в края на миналата седмица, на което се обсъждаше компромисно предложение за даване разрешително за престой на кандидати за убежище, които от години живеят в Германия, и които са добре интегрирани в обществото. Конференцията обаче завърши без резултат, т.е. споразумение по темата се оказа невъзможно. Маргот Кесман не крие разочарованието си и пледира за изясняване и ново регламентиране на статута на временно търпяните бежанци и на кандидатите за убежище. Епископ Кесман казва:

Кесман:

В крайна сметка, не бива децата да страдат от това, че нашата държава точи съдебните процудери в продължения на дълги години. Мисля, че в подобни случаи – най-първо трябва да обръщаме внимание на децата от такива семейства, защото Германия се нуждае от имигранти. Ние знаем, че Германия има нужда от интелигентни, будни млади хора, които да растат тук и аз се питам, защо не допускаме при нас да останат деца, които имат истински перспективи за бъдещето си и, които и сами са носители на перспектива за Германия.”