Мизерията на изток

Унгарският историк Ищван Бибо навремето сравняваше федерациите с браковете – да се сключват, след като бъдат решени старите проблеми, защото иначе пораждат нови. Още повече пък ако са неразтрогаеми.

Нека допуснем, че ЕС би могъл утре още веднъж да решава, дали да приеме Словакия или Румъния. Какво ли би било решението? Настоящият словашки премиер е бивш комунист, представящ се за социалдемократ, демонстриращ националистически забежки и управляващ ръка за ръка с дясноекстремистите. Откакто е на власт, отношенията с унгарското малцинство и със съседна унгария се влошиха драматично. Той проявява антиамериканизъм и антиглобализъм и се умилква на авторитарните и полуавторитарни режими, произлезли от рухването на съветската империя. Зад всяка критика надушва съзаклятие срещу Словакия и обвинява местните медии в антисловащина. Подобно агресивен климат в страната цареше вече по времето, когато на власт беше Владимир Мечиар. Заради неговото правителство Словакия беше свалена от влака на европейската интеграция. От 2004 г. обаче страната е член на ЕС и управляващите й няма от какво да се опасяват.

Срещу четирима министри от сегашното румънско правителство прокуратурата е завела следствени дела по подозрение в корупция. Докато социалдемократът Адриан Настазе все още се оставяше да му бъде повлияяно с недвижими имоти и ценни картини, при приемника му Таричеану са му достатъчни някое и друго кило колбаси и няколко литра ракия, за да си купи човек министър. Откакто Румъния е член на ЕС, правителство и парламентарно мнозинство, правят, каквото могат, за да подкопаят реформите, направили присъединяването възможно. Сам попаднал на мушката на прокуратурата министър на правосъдието се съсредеточава върху издигането на препятствия пред следствените действия срещу кщлептократската политическа класа. Междувременно в Брюксел се трупат случаите на масивни ремънски нарушения срещу правилата в ЕС.

Както проличава днес, нито Словакия, нито Румъния изпълняват критериите за членство в евросъюза. Също и Полша на братята-близнаци Качински надали би се справила с приема. Ала след политическата гротеска, поставена преди 7 години срещу правителството на Шюсел в Австрия, санкциите в ЕС са табу. След свършения факт на присъединяването, казва румънската политиложка Алина Мунгиу-Пипиди, влиянието на общността се губи като действието на упойващо вещество. Ала приемът в ЕС не е дори края на историята. Тази констатация съвсем не е тривиална. Достатъчно дълго се е вярвало, че ЕС решава всички проблеми.

Полша се възстанови със собствени сили, на Словакия и Румъния това тепърва им предстои. Не могат обаче да бъдат изключени рецидивите, докато съществуват структурните предпоставки. Недостатъците на изток често се обясняват враждебните спрямо демокрацията, авторитарни тенденции. Такива наистина има, но те са по-скоро маргинално явление. В действителност демокрацията е по-популярна от всяка друга форма на управление, дори само заради това, че най-малко се меси в личните дела на гражданите. Хората, преживяли комунизма, като правило дори не желаят силна ръка и силна държава. Онова, което ги възмущава са злоупотребите с властта, корупцията и вездесъщото присъствие на комунистическите котерии. Популистите също не възстават срещу демокрацията, а само я радикализират. Те наричат с имената им реалните трудности и намират погрешните отговори. Оказали се веднъж на власт, те още по-подчертано се оказват корумпирани, некадърни и склонни към злоупотреби с властта.

Фрустрацията на изток също не може да се обясни с това, че конвергенцията със западно-европейските национални икономики трае по-дълго, отколкото се надяваха мнозина. Наистина стандартът на живота не се повишава с еднаква скорост за всички прослойки на населението, но се покачва постоянно. Допитванията до общественото мнение доказват, че хората общо взето възприемат това положително и вярват, че децата им ще живеят по-добре. Сравнително проучване на Световната банка и на Европейската банка за развитие и сътрудничество стига до извода, че най-много те се оплакват от здравеопазването и от образователната система, както и от пенсионното дело, където затлачването на реформите е най-ярко изразено. Посткомунистическите страни, където раждаемостта е даже по-ниско отколкото на запад, например все още си позволяват пенсионна възраст, която е значително по-ниска от средната в ЕС. Не усилията на прехода, а политическият, особено социално-политическият провал и несхватливостта на елитите, неспособността им да си вземат поука, предизвикват фрустрациите, които са буйни води върху водениците на популистите. Кризата на изток е криза на местните елити. Няма да ги спаси ни Бог, ни господар. Да се спасят от мизерията, това трябва да съумеят да сторят сами.