1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Мигрантите от Източна Европа инвестират в бъдещето

2 април 2008

В хода на източното разширяване на ЕС миграцията от изток на запад се трансформира във вътрешноевропейска миграция, заявяват в проучване на Института за крайдунавските страни и средна Европа, оповестено вчера във Виена.

https://p.dw.com/p/DZ8z
Снимка: AP

Прогнозата на изследователите е, че движенията на хората из Европа в бъдеще все повече ще стават кръгообразни, т.е. не само от изток на запад, както е в последните години, но и в обратната посока.

В някои от новоприсъединилите се към Европейския съюз държави като Чехия, Словакия или Унгария междувременно се регистрира значителен приток на хора от Украйна Беларус и Молдова. Още един пример - феноменът "изтичане на мозъци", отливът на квалифицирани специалисти към чужбина. В последните години от този процес бяха засегнати предимно източноевропейските страни, но съвсем не всички от тях - в еднаква степен. Докато в Босна или Македония 20 до 30 процента от кадрите с висше образование живеят в чужбина, за Украйна същият показател е 3,5 на сто. Според експерта по миграцията Андреас Брайнбаур

не е непременно негативно, ако учените пребивават в чужбина

- натрупването на чуждестранен опит е част от кариерата. Засегнатите страни би трябвало да положат по-активни усилия за поддържането на контакта с кадрите навън.

Същевременно е факт, че квалифицираните кадри не винаги намират съответно място в чужбина, така на практика квалификацията им се губи. Но пък хората успяват да се справят, миграцията е инвестиция в бъдещето и плюсовете й могат да се проявят и в един по-късен момент - обратно в родната странта, където придобитото знание, като например чуждият език или предприемаческите способности биха могли да намерят приложение.

Освен това миграцията често служи не само за подобряването на личния стандарт, а и за подкрепата на други членове на семейството. По линия на мигрантите

из Европа струят значителни парични потоци.

В Молдова през 2005-та година парите отвън са достигнали 28 процента от брутния вътрешен продукт - като това са само официалните данни, прехвърлените средства със сигурност са значително повече. В Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Косово преводите от чужбина са 18 процента от брутния вътрешен продукт, в Албания - 15, в България - 8 на сто. За сравнение - живеещите в чужбина австрийци изпращат у дома пари в размера на един процент от брутния вътрешен продукт. "Преводите съответстват на потребностите в страната" - отбелязват експертите, респективно - величината на паричните потоци зависи не толкова от конюнктурата в чуждата страна, а от ситуацията у дома.